За автора  
  Предговор  
I. 
Прирoдогеографски сведения  
II. 
Из далечното минало  
III. 
През годините на Османското робство  
IV.
От Освобождението до края на войните (1976 - 1918 г.)  
V.
Развитие между двете световни войни (1918 - 1945 г.)  
VI.
Бит и култура  
  Послеслов  
 
Приложения:
 
1. 
Родословие на първозаселниците  
2. 
Народни песни  
3. 
Списък на убитите през войните  
4. 
Списък на участниците в Отечествената война  
5. 
Списък на участниците в Кооперация "Взаимна помощ"  
6. 
Списък на завършилите Висше образование  
7. 
Списък на Директорите на училището  
8. 
Списък на началниците на ТПС в селото  
  Фотоси  
  Корица  
   
 10 Послеслов - село Войника, Ямболско

ПОСЛЕСЛОВ


Нямах намерение да засягам живота на селото в по-ново време, но безспорните успехи в развитието на икономиката, образованието и културата ме накараха да отбележа макар и бегло този период. Моите съселяни вихаги са се стремили да бъдат в крак с времето. Вярвам, че и за в бъдеще ще намерят верния път и ще се борят за достойно съществуване.
Непосредствено след 9 септември 1944 г. се възстановяват политическите и масови партии и организации. Избират се ръководства. Основава се БРП/к/, БЗНС, РМС, ЗМС, Женско дружество, Физкултурно дружество и др.
През това време се провеждат общоселски събрания, избира се временна управа, избира се комитет на Отечествения фронт /ОФ/.
Войничани са мобилизирани за участие в първата и втората фаза на войната. В двете фази от селото участват общо 104 души. На фронта заминават като доброволци и двамата партизани Теню Ив. Бозуков и Теню Стоянов Попов. Докато бойците се сражават на фронта, в село редовно се изплащат колети, подаръци, топли дрехи. Всяко получено писмо от фронта още пред пощата се чете публично пред чакащите с тревога войничани. С голяма активност младежите се включват в събиране на помощи за фронтоваците.
След завършване на войната с голяма радост и голямо общоселско тържество на мегдана се посрещат фронтоваците. Много от тях държат речи.
От войната не се завръщат Господин Коев Димитров, убит на Дравския канал на 6 март 1945 г. като картечар и Злати Господинов Боев, убит също на Дравския канал на 9 март 1945 г. и двамата от 29-ти Ямболски пехотен полк. В боя при село Грабово, Хърватско е ранен Теню Стоянов Попов, ранени на фронта са и Иван Димитров Георгиев и Димитър Тонев Стефов. Иван Йовчев Тодоров е пленен и след пребиваване в пленнически лагери се завръща в село месеци по-късно. За участие и проявен героизъм във войната много войничани са наградени с български и съветски ордени и медали.
Незапомнената суша през лятото на 1945 г. поставя селото пред всеобщо бедствие; липсва храна за населението, фураж за добитъка. Масово се коли добитъка, което се отразява много зле на производството.
Жителите на селото участвуват масово в бригади за работа на полето, изкореняват се 30 декара площи тръне за ниви. Младежите провеждат акция по залесяване, като посаждат 2000 дръвчета през пролетта на 1946 г. Младежите от двете организации РМС и ЗМС и неутрални по примера на своите родители участват във всички полезни общоселски дейности. Провеждат се седенки за плетене на ръкавици, пуловери и др. за войниците, които ще отиват в казармата, изнасят се пиеси. На 20 май 1946 г. правят излет до Бакаджика и се срещат с младежите от с. Зорница. През юли 1946 г. масово навлизат във Физкултурното дружество. Подготвя се терена за спортно игрище. Завръщащите се в отпуск от казармата веднага се включват в прибиране на реколтата. На 7 август 1946 г. група младежи работят 18 часа, като вършеят снопи на вършачката, спечелват 4000 лв. и ги дават в помощ на бригадирите, работещи на Хаинбоазкия проход.1
“Миналата неделя (21.VII.1946 г.) народното женско дружество от Ямбол изпрати своята постоянна бригада “Дечка Сюлемезова” в село Войника. Жените шивачки ушиха 11 горни ризи, 9 блузи, 7 детски блузи, рокли, престилки. В състава на бригадата има акушерка, лекар. Извършената работа се оценява за 18 000 лв. След извършената работа се състоя събрание, на което говори кметът Димитър Попжелязков и ръководителят на бригадата.”2
На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Народна република. В него от селото участвуват 1115 избиратели. Всичко гласували - 1078 избиратели, за република - 1061, за монархия и недействителни - 7.3
На 27 октомври 1946 г. се провеждат избори за Велико Народно Събрание, в което войничани участвуват активно. Брой на избирателите - 1125, гласували - 1094, общ брой на гласувалите за Отечествения фронт е 826, от тях за БРП/к/ - 703, БЗНС - 117, звено - 6, социалдемократи - няма. Брой за подадените гласове за опозиционната листа на Н. Петков и Лулчев - 287.4
През 1946 г. членове на ОФ комитет при Войнишката селска община са: Димо Колев, Атанас Люцканов, Руси Енев, Драган Димитров, Георги Илиев, Димитър Н. Гърбушев, Петко Колев и Илю Стоянов.5
Войничани не са чужди и на подетото национално строителство в бригадите, за укрепване на разрушената икономика. На обект Пенчев мост през 1947 г. работиха 8 души, на язовир “Г. Димитров” - 19 души, на язовир “Росица” - 17 души. Всичко 47 души са работили на национални обекти.
На 22 декември 1947 г. Великото Народно Събрание приема Закона за национализацията на индустрията. В село са национализирани: мелницата, дарака и частните вършачки.
Установяването на еднопартийна система, премахването на разделение на властите, национализацията, колективизацията на селското стопанство, забраняването и разтурянето на БЗНС (Никола Петков) и отменянето на депутатския мандат на народните представители от опозицията на практика означава ликвидиране на демокрацията в страната.
Една от главните задачи, която трябваше да се реши, беше изграждането на Трудово кооперативно стопанство /ТКЗС/. Тази задача беше доста трудна, защото трябваше да се преодолява частнособственическата психология на хората.
През 1946 г. населението в селото възлиза на 1956 човека.
През 1960 г. селото е електрифицирано. Много пъти преди това предприемчивите войничани са правили опити да го електрифицират. Липсата на достатъчно средства са осуетявали това начинание. Така например на 20 февруари 1939 г. е бил сключен договор с инж. Димо Ст. Чирпанлиев от гр. Ямбол за изготвяне на документацията за пълното електрифициране на селата Войника и Александрово.
През 1974 г. селото е водоснабдено.6
На 12 август 1945 г. на общо извънредно събрание на кредитна кооперация “Взаимна помощ” се създава отдел към нея - трудово земеделски производствен отдел. Войника е един от първите създадени отдели в Ямболска околия заедно с Недялско и Гълъбинци. С абсолютно болшинство се избират членове на стопанския съвет. Председател - Иван Жеков Бозуков, подпредседател - Руси Енев Янков, секретар - Стоян Петров Попов и членове: Господин Иванов Христанов, и Добри Димитров Радиев.
На 22 декември същата година се одворява ТКЗС с 45 дка безвъзмездно в източния край на селото. До края на 1945 г. членовете на отдела възлизат на 45 души. Към 8 септември 1946 г. в него вече членуват 65 стопани с общо 3000 декара обработваема земя, собствена вършачка и трактор. Голяма част от стопаните, които влизат в ТКЗС са много добри и опитни стопани, радетели на кооперативните идеи.
Първите години се оказват най-трудни. Към липсата на опит във колективното водене на стопанството, липсата на средства, стопански постройки, съоръжения, машини се прибавят и няколко сушави и неплодородни години. Трудностите обаче не разколебават неговите членове. Работата тръгва.
От реколта 1948 г. са произведени: пшеница - 78 397 кг, ръж - 17 672 кг, ечемик - 28 340 кг, овес - 13 550 кг, слънчоглед - 33 254 кг и т.н.7
На 28 октомври 1948 г. в ТКЗС влизат още 32 стопани.
През 1948 г. се провежда Петия конгрес на БРП/к/, на който се преименува в БКП и се приема първата петилетка.
В края на 1950 г. в ТКЗС влизат нови стопани, които освен инвентар и земя, внасят 43 вола, 23 крави, 7 бивола, 55 коня, 568 овце и др.
От един отчет от 8 юни 1952 г. се вижда, че ТКЗС има есенни и пролетни култури 11 425 дка, трайни насаждения: 30 дка ново лозе; 104 дка овощна градина, зеленчукова градина - 137 дка или всичко 11 666 дка. Стопанството постепенно укрепва и се увеличават доходите на кооператорите. На 2 октомври 1952 г. стопанството има 71 коня, 222 - говеда, 1612 овце, 190 свине, 38 свине-майки, 16 заплодени кобили и 783 птици. В това време в частните стопани имат 177 коня, 536 говеда, 3522 овце, 409 свине, 93 свине-майки, 6142 птици.8
През 1953 г. се построява свинарник за 714 940 лв., навес за 1 082 957 лева, ново шосе до двора на ТКЗС за 13 410 лв., обор от 612 кв.м за 1 648 297 лева.9
На 6 март 1956 г. в ТКЗС влизат и последните 210 стопани. С това се завършва масовизацията, цялата земя е кооперирана. Минава се на модерно селско стопанство с механизация, химизация на производството, подобряване племенния състав в животновъдството и т.н. Развиват се дюлгерството, железарството, дърводелството, шивачеството, бръснарството и др. Разширява се зеленчуко -производството, ягодовъдството, овощарството, лозарството, риболова в язовирите, активна е ловната дружинка.
Подобрява се организацията на труда и нормирането му, подобрява се заплащането.
През 1956 г. населението на селото възлиза на 1858 жители.
Колективизацията на селското стопанство не завършва така лесно, за това помогнал и сериозния икономически натиск върху частните стопани. С решение на ЦК на БКП от 11 февруари 1949 г. е въведена нова система за определяне на държавните доставки от зърнени храни и животинска продукция, съгласно която вместо само върху заетите площи и наличните животни, държавните доставки се определят върху цялата стопанска земя. Без законови мотиви (в нарушение) самоволно се изграждат блокове (масиви) върху хубава земя и край селото, а на частните стопани се дават ниви в слабо плодородни местности и то в периферията на мерата. Селският народен съвет, за да осигури изпълнението на държавните доставки, въпреки слабите добиви продължава да им определя високи доставки. Частните стопани не издържат и се принуждават да влязат в ТКЗС.
След масовизацията на ТКЗС за част от населението няма работа. Премахването на рентата 1958 год., ниското заплащане през този период на един трудоден, несправедливото разпределение на кадрите при назначаване на длъжности (роднински връзки; нереални заслуги) огорчават селяните. Репресивната икономическа политика на държавата принуждава селяните да напускат домовете си и да търсят работа в градовете. Те се насочват към Ямбол, Сливен, Бургас, Димитровград и другаде.
През периода от 1956 до 1966 г. от село се изселват над 700 човека, като през 1956 г. се изселват 102 души, през 1960 г. - 151, 1965 г. - 97, има разбира се и частично преселване. Населението през 1965 г. възлиза на 1420 жители, неговата заетост е следната: в материалното производство; в промишлеността - 65 души, в строителството - 52, в транспорта - 7, в съобщенията - 6, в горското стопанство - 3, извън сферата на материалното производство са заети 57 души. Останалата част са на полето и в животновъдството. Към същата година възрастовият състав на населението е разпределен така: до 15-годишна възраст 21,2% /156 мъже и 145 жени/, от 16 до 59 години - 62,6%, на 60 и повече години - 16,2% (111 мъже и 119 жени). През същия период селото има 496 домакинства. Жилища - 404, от тях обитаеми 400, необитаеми - 4, масивни - 291, паянтови - 113. 10
През 1968 г. селото има 1539 жители с 424 домакинства. Домакинствата са със следния брой членове: с един член - 28, с двама члена - 83, с трима члена - 93, с четири - 103, с пет - 61, с шест члена - 40, с повече от шест члена - 13 домакинства.
През 1968 г. ТКЗС има 250 дка лозя, 280 дка овощна градина, в личните стопанства има: лозя - 344 дка, овце - 1794, кози - 143, птици - 3783, пчелни семейства - 70 бр.11
На 15 декември 1969 г. се създава голяма община Войника, към нея се включват селата Недялско, Първенец, Зорница, Тамарино, Каменец, Поляна, Александрово, Люлин, Правдино, Богорово, Саранско и Леярово. Територията е от 400 000 дка и население общо 9260 жители.
На нейна територия е създаден Аграрно-промишлен комплекс /АПК/ “Бакаджик”. Преди това през 1975 г. бяха уедрени кооперативните стопанства. ТКЗС Войника се обедини с околните села към АПК “Стралджа”. Увеличи се общата продукция, увеличиха се основните фондове и се сложи началото на гарантиран фонд за заплащане труда на кооператорите. Увеличи се механизацията. АПК “Бакаджик” разполага с 280 000 декара стопанска земя, от която 222 000 дка обработваема. Производственото направление на комплекса е главно растениевъдство и животновъдство. По-слабо са застъпени техническите култури и трайните насаждения. Промишлените дейности са застъпени с цеховете: пластмасови изделия в с. Войника, Механичен в с. Недялско, Палети в с. Зорница и Варници в с. Поляна.
АПК има 103 трактора приравнени към 15 к.с., 7 зърнокомбайна, товарни автомобили - 7 бр. Овцевъдството заема 27%, а говедовъдството 14,5%. Отглеждането на зърнохлебни и зърнофуражни култури заема 61% от обработваемата площ. Като център във Войника се построяват сгради, които обслужват нарастналата администрация на АПК и обединената община.
Нарастналите нужди на населението довеждат и до разширяване функциите на кредитната кооперация “Взаимна помощ”. Тя прераства в потребителна кооперация с основни функции търговия и изкупуване.
През 1950 г. към дейностите търговия и изкупуване се откриват и промишлени дейности: изваряване на ракия, хлебопроизводство - фурна, троначки и ярмомелки. Отделът ТКЗС - към кооперацията е до януари 1950 г. През 1951 г. кооперативната сграда е надстроена с още един етаж. От 1950 до 1952 г. има отдел “Зърнени храни”. До към 1950 г. към кооперацията има банково представителство на ДСК.
През 1948 год. кооперацията има 234 члена с председател на Управителния съвет Стоян Петров Попов.
През 1949 г. председател на Управителния съвет е Йовчо Петров, секретар Симеон Тонев, подпредседател Стоян Маринов.
През 1950 г. Управителният съвет е с председател Йовчо Петров Йовчев и членове: Стоян Петров Попов, Димитър Минчев Гърбушев, Стоян Маринов Иванов и Руси Енев.
През 1952 г. има 328 члена с председател на Управителния съвет Дончо Динев Дончев.
През 1958 г. председател на Управителния съвет е Алдин Митев Алдинов, членове: Георги Илиев, Димитър Минчев Гърбушев, Стоян Петров Попов и Иван Петров Господинов.
Потребителните кооперации в селата Александрово, Тамарино и Саранско от 1959 г. до 1962 г. се присъединяват към тази на с. Войника, след тази дата към Войнишката остава само тази на с. Александрово. През 1960 г. се открива лимонадена работилница, която в последствие прераства във фабрика. През 1961 г. се открива кухня и касапница. Построен е модерен ресторант. Построената през 1964 г. бозоварна задоволява нуждите на селото и района. Всички магазини от търговията на дребно, обществено хранене и промишлеността са обзаведени с необходимите съоръжения: хладилници, сладкарна машина, ледогенератор, месомесачка, нафтов агрегат - горелка за печене на хляб. Построената през 1962 г. хлебопекарна започва работа на 1 септември 1963 г. Построена е голяма и модерна мандра. Тази многостранна дейност на кооперацията се извършва от 35 човека личен състав.
През 1965 г. към кооперацията се открива ситничарски цех за производство на ситничарски изделия, същата година се разкрива и помощно стопанство за овцевъдство и кооперативна нива. Търговската мрежа основно е променена, по-голям процент е нова.
Построена е голяма търговска сграда, която се намира в центъра на селото. Магазините редовно се снабдяват с разнообразни стоки. През 1965 г. в кооперацията работят 30 души, администрация - 5, търговия - 6, обществено хранене - 4, изкупуване - 2, промишленост - 8, извънтърговски - 5 броя.
През всичките години след войната селото променя своя облик. Оформен е нов център около училището. Построена е читалищна сграда с театрален салон, сграда на кметството и поща. Павирани и асфалтирани са повечето улици на селото. Създаден е хубав селски парк за отдих. Жилищните сгради са изцяло нови със съвременен архитектурен облик. Освободените доходи с които се купувал инвентар, сега се употреби за строеж и обзавеждане на домовете. В периода от 1945 до 1956 г. почти всички стари къщи се разрушиха и се построиха нови. Разрушени бяха плевниците и хамбарите, заради хубавите камъни (дялани от кариерите край с. Първенец/).
Най-много къщи в селото бяха построени от 1945 до 1953 г., а от 1953 до 1956 г. строителството намаля наполовина.
Построените нови къщи са от градски тип, с етаж, като етажа има 2-3 стаи с разпределителен салон, без някоя стая да е пригодена за кухня. Няма канализация и помещение за баня, клозет и килер. Стълбището за етажа е външно. Външният вид на къщата няма особена архитектурна украса. Изградена е със съвременни строителни материали. Тази къща е с редица недостатъци, неудобна за селското семейство. Затова, почти без изключение, след построяването на новата къща се изгражда и друга постройка, наречена лятна кухня, която по размери, разпределение, обзавеждане и ползуване е отделна жилищна сграда. Тя повтаря донякъде разпределението на старата селска къща. През последните години масово се строят домашни бани с бойлери за топла вода. Има цветни градинки с големи лози, кладенец с електрическа помпа, циментови пътеки.
Построени и зарибени са два микроязовира. През 1961 г. селото е електрифицирано, а през 1974 г. е водоснабдено. Озеленени са с дървета много улици, а по главната са засадени алеи с рози. Направени са много тротоарни настилки.
Бързото икономическо развитие на селото създава висок жизнен уровен на населението. Непрекъснато се подобряват битовите условия. Строят се домашни бани, модерно и удобно се обзавеждат домовете. Уредено транспортното обслужване, здравеопазването, просветата и културата на селото. То е свързано много добре с автобусни линии. Понастоящем селото е включено в автоматичната телефонна централа - Ямбол. Има редовен лекар, акушерка, модерно обзаведена здравна служба и аптека, ветеринарна служба.
В следващите години лекари в селото са: д-р Георги Аналиев от Ямбол и д-р Добрина Бояджиева от Ямбол. За тях населението е запазило много добри спомени.
От декември 1956 г. до февруари 1960 г. в селото е лекар д-р Венцислав Пастърмаджиев от гр. Ямбол. Населението е с прекрасни спомени от него като специалист и човек. По негово време се обзавежда новата сграда на здравния дом и се укрепва още по-добре здравното дело.
След почти пълното опожаряване през 1955 г. на старото начално училище, то беше основно ремонтирано и преразпределено на 8 стаи и определено за здравен дом.
За увековечаване паметта на загиналите през войните 1912-1918 г., 1944-1945 г., признателното население издигна скромен паметник, който тържествено е открит на 9 май 1970 г. На тържеството присъствуваха 25 живи участници във войните 1912-1918 г. и 92 от войната 1944-1945 г.
В училището е подобрена материалната база. Построена е учебна работилница, асфалтиран е училищния двор, има нова ограда. Всички завършили 8 клас продължават образованието си. Голям брой от завършилите местното училище стават учители, лекари, инженери, обществени ръководител, научни работници.
В селото има изградена съвременна спортна база.
Читалище “Възраждане” е център на културно-просветна дейност. Има голяма библиотека. Организирана е художествена самодейност, която има много изяви в село и извън него (хор, танцов състав, театрална група). Младежите тогава в село бяха повече и живееха организиран живот. Вечер ставаха забави, организираха се състезания и съревнования. Въпреки това, в един по-късен период автентичния фолклор замря. В последствие се съживи изкуствено. Всички състави получаваха за своите отлични изяви много награди. Киното, радиото и телевизията са ежедневна придобивка. Кинопредставленията отначало се прожектираха на площада, в плевнята, после в читалищния салон. Създаден е музей. В селото от 1980 г. се издава в. Изгрев” - орган на Общинския народен съвет и АПК - Войника.
Църквата в селото беше добре поддържана до изселването на местния свещеник Петър (Пенчо) Попстоянов. После за малко дойде друг свещеник. След това се занемари, ограби и разби. Църковната утвар и икони изчезнаха. По-късно църквата се ремонтира, преустрои в младежки дом.
Обединението на ТКЗС в АПК не се отрази благоприятно върху цялата структура на селското стопанство и живота на селата. Правата на местните специалисти се ограничиха. Имуществото и земята на ТКЗС-тата започна да се управлява чиновнически от АПК ръководители. Създаде се голям чиновнически апарат, който не можеше реално да обхваща и познава проблемите, така че управлението стана формално, книжно. Намаля заинтересоваността към проблемите на всяко селище поотделно. Изтеглени бяха част от изградените и уважавани ръководители от отделните кметства. Отнеха се ръководните функции на съставните села. Почти всички занаяти постепенно замряха, замря зеленчукопроизводството, ягодовъдството, овощарството, лозарството и др. Бездушно се управляваха кадрите, неправилно се разпределяха средствата. Значителна част от младите и работоспособни хора напуснаха и си намериха работа в града. На село останаха само възрастни хора. Намаля производството. Престана да се отделят средства за благоустрояване, хигиенизиране, ремонт и обновление на стопанските сгради и инвентар. Появи се на широк фронт безотговорността. Всички средства от държавния бюджет и от фондовете на АПК се насочиха към построяване на голямата административна сграда. След закриване на селищната система и после на АПК, сградата остана непълноценно използувана.


Бележки
1* В. “Тунджа” бр. 35 от 18 август 1946 г.
2* В. “Тунджа” бр. 30 от 28 юли 1946 г.
3* В. “Тунджа” бр. 40 от 15 септември 1946 г.
4* В. “Тунджа” от 3 ноември 1946 г.
5* ДА - Ямбол, фонд 199, оп.1, арх.ед. 11
6* ДА - Ямбол фонд 68 К, оп. 1, арх.ед. 15
7* ДА - Ямбол, фонд 341, оп.1, арх. ед. 1
8* ДА - Ямбол, фонд 199, оп.1, арх. ед. 5 и 52
9* ДА - Ямбол, фонд 341, арх. ед. 11
10* Статистически годишник - 1965 г.
11* Статистически годишник - 1968 г.

Назад