За автора  
  Предговор  
I. 
Прирoдогеографски сведения  
II. 
Из далечното минало  
III. 
През годините на Османското робство  
IV.
От Освобождението до края на войните (1976 - 1918 г.)  
V.
Развитие между двете световни войни (1918 - 1945 г.)  
VI.
Бит и култура  
  Послеслов  
 
Приложения:
 
1. 
Родословие на първозаселниците  
2. 
Народни песни  
3. 
Списък на убитите през войните  
4. 
Списък на участниците в Отечествената война  
5. 
Списък на участниците в Кооперация "Взаимна помощ"  
6. 
Списък на завършилите Висше образование  
7. 
Списък на Директорите на училището  
8. 
Списък на началниците на ТПС в селото  
  Фотоси  
  Корица  
   
 8 Развитие между войните - село Войника, Ямболско

Глава V


Развитие на селото между двете световни войни /1918-1945 г./


1. Обществено-политическо развитие след I-та световна война.


След войните политическата обстановка в страната е нестабилна. България е в тежка икономическа криза. През 1919 г. е образувано коалиционно правителство на Ал. Стамболийски, в което влизат БЗНС, Народняшката партия, и Прогресивно-либералната партия. Кмет в селото е Велчо Минчев. Активността на партиите се проявява най-вече по време на изборите. Не е без значение в чии ръце е общинското управление. Борбата винаги е за по-демократичен ред и управление.
В изборите през 1920 г. листата на земеделците в село спечелва мнозинството и съставя самостоятелна земеделска управа с кмет Стоян Маринов Иванов. През зимата и пролетта на 1920 г. се организират събрания за обсъждане на изработените и внесени от БЗНС законопроекти за трудовата повинност, за трудово поземлената собственост и др. Тези акции получават широка обществена подкрепа и създават голям авторитет на БЗНС в селото. С помощта на положената трудова повинност на населението се започват редица обществени начинания. Каптират се чешми, построяват се пътища, мостове, сгради. Благодарение на тази повинност се подпомага по-бързото построяване на шосето за Ямбол, чийто строеж започва през 1923 г.
В края на 1920 г. и началото на 1921 г. в двора на старото училище бедните селяни: Димитър Минчев, Енчо Марков, Гинчо Георгиев, Стоян Дончев, Георги Димитров Гърбушев и др. поставят началото на партийната организация /БКП тс/.1 В подкрепа на това говори съобщението, публикувано в брой 1 от 8 април 1921 г. на “Селски вестник” орган на ЦК на БКП тс, че в с. Войника има новооснована партийна група.
На 2 октомври 1921 г. в село се провеждат избори. Резултатите са: дружбаши 157 гласа, комунисти 42 гласа, блок на народно-прогресисти и демократи 56 гласа, широки 31 гласа.2 Кмет става Диню Коев Хаджийски, а през следващите 1922 и 1923 г. кмет е Станчо Тенев Джигров, а общински съветници са 10 човека: Стоян Маринов Иванов, Ради Коев, Янко Тенев, Тоню Колев, Иван Р. Гърбушев, Иван Попмитев, Иван Тенев Тодоров, Теню Добрев Тонев. За помощник кмет е посочен Тоню Иванов.
През 1921 г. е основан земеделски младежки съюз /ЗМС/, негов председател е Михаил Енчев Райков, който след прекъсване, е възстановен през 1931-1934 г. За председател е избран тогава Стоян Маринов Иванов.
Земеделци и комунисти заедно участвуват в изборите за народно събрание през ноември 1922 г. По-видни и активни земеделци от това време са: Иван Христанов Иванов, Стоян Маринов Иванов, Райко Добрев Иванов, Иван Колев Домусчиев, Ради Коев, Янко Тенев, Иван Атанасов, Иван Жеков Бозуков, Милан Тенев Райков, Гинчо Георгиев Атанасов, Диню Коев Хаджийски, Атанас Люцканов, Марко Тенев Марков, Станчо Тенев Джигров и др.
След извършения на 9 юни 1923 г. монархофашистки преврат и свалянето от власт на земеделското правителство на Ал. Стамболийски, полицията арестува активните земеделци като Стоян Маринов Иванов, Станчо Тенев Джигров, Атанас Люцканов, после ги освобождава и наново подгонва. Те са принудени да се крият известно време из гората. Подменена е и селската общинска управа. На 21 август същата година е назначена общинска тричленна комисия в състав: председател - Теню Тодоров Тенев и членове: Тоню Симеонов Тонев и Илия Димов.
През август 1923 г. е образуван Демократическия сговор. В него влизат Народния сговор, Народно-прогресивната партия, част от Демократическата партия. Този блок е подпомогнат от Англия и Италия. Но и между БКП и БЗНС става сближение на позициите. На места се създава Единния фронт. Такъв е създаден и във Войника по инициатива на Иван Маринов Генчев. През октомври 1923 г. се провеждат избори за Народно събрание. Земеделската дружба и Комунистическата партия не предлагат свои кандидати. Сговорът от Войника предлага Теню Тодоров Тенев, заедно със Стат Димов от Ени махле за подгласници.3 В края на 1923 г. под ръководството на БКП /ТС/ в село се формира група за въоръжено въстание от най-активните комунисти и земеделци в състав: Димитър Минчев, Иван Маринов Генчев, Райко Енев, Гинчо Георгиев, Костадин Р. Яланджийски и др.4. Тази група впоследствие не се задейства.
През 1924 г. се утвърждава редовна селска управа. За кмет е избран Тоню Симеонов Тонев, а за помощник кмет Стефо Василев Иванов и съветници: Тодор Тенев Тодоров, Паню Иванов Загорски, Велчо Минчев, Дончо Димитров, Минко Динев, Стоян Г. Радев, Йовчо Тодоров, Станчо Иванов, Митю Димов и Стойко Андонов.
За да повлияе на населението за приемане на идеята за сговаряне между съществуващите партии през януари и февруари 1924 г. представители на Демократическия сговор посещават много села, от Ямболска околия, включително и Войника. В една дописка се казва, че всички трезви сили по нашите села са възприели присърце идеята за сговаряне между всички досегашни партии.5
В проведените през май 1924 г. избори за окръжни съветници, като председател на Демократичния сговор е посочен Димитър Неделчев Хаджийски. Другите партии: Национал-либерали, Социалдемократи и радикал-демократи нямат представители.6
На 16 октомври 1924 г. кметът Тоню Симеонов Тонев си подава оставката и за кмет е избран Стефо Василев Иванов, а за помощник-кмет Тоню Симеонов Тонев /разменят си местата/.
На 2 ноември 1924 г. Тоню Симеонов Тонев е снет от длъжността помощник кмет и на негово място е избран Паню Иванов Загорски.
През 1925 г. в страната се извършват масови арести и убийства. От Войника са арестувани Стоян Попжелязков, Гинчо Георгиев Атанасов, Иван Маринов Генчев, Стоян Маринов Иванов и др., които са откарани в гр. Ямбол. В този период комунистическата партия минава в нелегалност.7
За наличието на остри политически борби в селото свидетелствуват честите смени на кметовете.
През 1925-1927 г. кмет остава Стефо Василев Иванов. През неговия мандат стават нови промени. През 1926 г. помощник кметът Паню Ив. Загорски е сменен и от месец юли за такъв е избран Тодор Йовчев Иванов, а общински съветници са: Дончо Димитров, Стоян Г. Радев, Велчо Минчев, Минко Динев, Стойко Андонов, Митю Димов, Йовчо Тодоров, и Станчо Иванов. На 5 октомври същата година (1926) от общинския съвет е изказано недоверие на кмета Стефо Василев Иванов и на помощник кмета Тодор Йовчев Иванов. Снети са от заеманите от тях длъжности и остават като общински съветници. На тяхно място са избрани Динко Дончев за кмет и Тоню Иванов за помощник кмет. По-късно, преди изтичане на годината, за кмет е избран отново Стефо Василев Иванов.
С цел умиротворяването на страната се извършва смяна на правителството на Ал. Цанков. От 1926 г. до юли 1931 г. начело е правителството на Ал. Ляпчев. Последният заявава, че ще управлява страната “со кротце со благо”. И наистина по това време икономическата ситуация се подобрява.
От 1926 г. настъпва стабилизация в страната, която трае до 1929г. От 1929 г. до 1931 г. е голямата /световна/ икономическа криза, която засяга тежко България.
От 7 октомври 1928 г. за кмет е избран Тоню Симеонов, а за помощник кмет Люцкан Колев и общински съветници: Велчо Минчев, Теню Боев, Атанас Люцканов, Стоян Маринов, Стефо Василев, Паню Ив. Загорски, Радия Георгиев, Стоян Райков, Димитър Минчев и Петър Д. Терзиев. През 1929 г. е извършена промяна в състава на общинския съвет. При същите кмет и помощник кмет за съветници остават: Стоян Маринов, Атанас Люцканов, Радия Георгиев, Стефо Василев, Стоян Г. Радев, Стоян Райков, Теню Боев, Велчо Минчев, Димитър Минчев и Петър Д. Терзиев.
На 30 юни 1930 г. за кмет е избран Янко Тенев, а помощник кмет Стоян Маринов и за съветници: Паню Ив. Загорски, Енчо Тодоров Енчев, Костадин Р. Яланджийски, Ралю Иванов и Тоню Колев.
От 1929 до 1931 г. се построява новото училище. Ощинската управа съдейства на това начинание с всички сили.
На 5 септември 1930 г. в кръчмата на Теню Енев се легализира комунистическата партия като БРП. На събранието присъствуват: Йовчо Петров, Теню Енев, Димитър Минчев, Руси Енев и др. За секретар е избран Теню Енев. По-късно в организацията влизат: Марин Иванов Генчев, Паню Матев, Гинчо Георгиев, Стоян Ряпов и др.8
През 1930 г. значителна роля в обществения живот в селото оказва доктор Димитър Хаджиев. Председателствувайки дружбашкото събрание в селото, говорил публично, че неговият министър получава месечно 750 000 лева, а народът страда и тъне в мизерия. За тази своя проява е имал неприятности в Ямбол.9
През юни 1931 г. образуваният Народен блок от (Демократическата партия, центъра на БЗНС, Радикалите и част от либералите) спечелва изборите. Съставено е правителството на Ал. Малинов, с което се слага край на сговористкото управление. Страната се връща към парламентарната демокрация и Търновската конституция. На 24 юли 1931 г. кметът Янко Тенев си подава оставката и чрез тайно гласуване от общинските съветници за кмет е избран Гинчо Георгиев Атанасов, а за помощник кмет Радия Георгиев. На 11 август същата година е избрана тричленна комисия с председател Стоян Маринов Иванов и членове: Иван Дончев Вълчев и Иван Райков Гърбушев.
За порасналия авторитет на Земеделската дружба в с. Войника говори фактът, че в утвърденото от постоянното присъствие на БЗНС настоятелство на Ямболската околийска земеделска задруга като член е избран Стоян Маринов Иванов.10
“Да живеят новите бойци на село. Нови групи: Войника 21 члена” през 1932 г.11
През 1932 и 1933 г. за кмет е избран Иван Дончев Вълчев, а за пом.кмет - Стоян Маринов Иванов и общински съветници: Енчо Желев Костов, Иван Тенев Тодоров, Иван Маринов Генчев, Иван Колев, Йордан Тенев, Димо Колев и Паню Матев Терзиев.
В средата на месец август 1932 г. в селото се провежда конференция на кметовете и секретар-бирниците в Ямболска околия. В резолюцията, приета на конференцията, се изказва призив за по-голяма загриженост към стопанския живот на селските общини.12
През 1934 г. се преименуват редица села в околията с български имена.
През 1934 г. на 18 януари е назначена тричленна комисия с председател Иван Райков Гърбушев, и членове Ралю Иванов и Тодор Тенев Тодоров. Започва се строежът на голяма общинска сграда. На 23 юни 1934 г. чрез търг се възлага построяването й на Стефан Дамянов от гр. Ямбол. В миналото общината се помещавала в наети къщи и дюкяни на селяни като Стамат Колев, Теню Налбантина и Андрея Чернев, Теню Налбантина е от с. Ени махле и купува къщата от Стамат Колев и дава къщата си за община, която е с две стаи и сайвант. На мястото на тази къща е построена новата община през 1934 г.
През 1934 г. Ямболска околия, състояща се от 60 села е разделена на 14 общини. Община Войника е шестата по големина. Към нея са включени селата Александрово и Зорница.
Таблица за населението на общината по години
години 1934 1926 1920 1910
Войнишка община 5080 4440 4146 3581
Александрово 1375 1244 1198 1037
Войника 1760 1517 1434 1215
Зорница 1945 1679 1514 1329
На 11 февруари 1934 г. в селото се провеждат избори за общински съветници. Резултатите са: демократи - 134, пладненци - 96, Врабча - 69, работници - 37, демократичен сговор /Цанков/ - 19, национал-либерали - 11 и недействителни - 4.13
Превратът на 19 май 1934 г. предизвиква нова промяна в състава на общинската управа. Политическите партии са отстранени от участие в обществено-политическия живот на страната. Това намира отражение и в състава на селската общинска управа. От 3 ноември 1934 г. за кмет на селото е назначен Ангел Каранешев от Ямбол, а за членове на общинската управа: д-р Димитър Маринков, Иван Яначков - агроном, средищен директор Слав П. Бозаджиев, Ангел Попов, а за секретар-бирник Панайот Чирпанлиев. С изключение на Слав Бозаджиев, останалите не са от с. Войника /външни хора, които само работят там/.
След деветнадесетомайския преврат подведомствени на община Войника остават селата Александрово и Зорница. На 11 ноември в село се провежда събрание на всички бивши кметове и общински съветници от селото.
На него новият кмет Ангел Каранешев се опитва да разясни в името на какво идва 19 май. Търси съдействието на досегашните дейци в селото за ново творчество, като призовава, че само с общи усилия ще може да се достигнат сигурни резултати във всестранното издигане на народа. С това той иска да активизира и привлече на страната на дошлото на власт правителство, будните и активни общественици от селото.14 Те са били отстранени и лишени от правото да се самоуправляват. Факт е тяхното отчуждаване.
От 1935-1936 г. цялата власт преминава в ръцете на цар Борис III. Утвърджада се авторитарен /личен/ режим, който е с белези на диктатура.
Ангел Каранешев остава кмет и през следващите 1935 и 1936 г. На 2 февруари 1936 г. той прави донесение до околийския инспектор в Ямбол, че под прикритието на кооперативна пропаганда БЗНС прави друга агитация.15
На 28 август 1935 г. във Войнишкия Бакаджик се провежда нелегална конференция на районна комунистическа партийна организацияс делегати от целия район, на която се отчита работата на партийните организации и се поставят актуални задачи. От Войника присъствуват Марин Иванов, Йовчо Петров и др.16
Началото си младежкото революционно движение в селото води от 1935-1936 г., когато под влияние на Марин Иванов се групират по-бедни младежи, между които: Минчо Димитров, Георги Енчев, Тодор Иванов, Теню Колев, Димитър Златев и др. По-късно това влияние се засилва още повече под въздействието на ремсистите, живеещи в Ямбол: Груди Енчев, Диню Василев, Теню Бозуков, Иван Димов и Теню Стоянов Попов.16
На 14 февруари 1936 г. кметът Ангел Каранешев говори пред селяните, за необходимостта сами да се борят за ограничаване на кражбите и други престъпления.17
От месец февруари 1937 г. общински съветници са: д-р Маринков, Иван М. Яначков - агроном, Слав П. Бозаджиев - средищен директор и Ангел Попов.
На 26 и 27 май 1937 г. се откриват първите общински съвети в Ямболска околия с избраните съветници. Открити са съветите в селата: Войника, Недялско, Зорница, Челник и др.18
От 1937 г. за кмет е назначен Георги Ив. Узунов от с. Недялско. Той заема тази длъжност до 1939 г. включително. Общински съветници са: Тодор Тенев Тодоров, Станю Пенчев, а секретар-бирник Щильон П. Куршумов. От месец октомври същата година за кмет е избран Стоян Попжелязков, а съветници са: Тодор Тенев Тодоров, Иван Яначков, Стефо Тонев, Станю Пенчев, Петко В. Бакалов, Димитър Иванов, Диню Димов Митев, д-р Димитър Маринков, Паню Матев Терзиев, Слав П. Бозаджиев, Стоян Иванов Славов. Стоян Попжелязков остава кмет до 1943 г. Отново в Общинското управление са привлечени активни войничани.
На 20 февруари 1938 г. се състои събрание на Земеделска стопанска задруга в селото, на което се изтъква голямата полза от пенсионния фонд и започват да внасят редовно вноските си.19
През февруари 1938 г. е издигната кандидатурата на Иван Маринов Генчев за народен представител. За три месеца в околията се броят 30 кандидати. На 27 февруари се съобщава, че той е отпаднал.20
На 28 февруари 1938 г. кандидатът за народен представител Иван Керемедчиев говори на събрание в с. Войника.
На 4 април 1939 г. се провеждат избори за общински съветници за селата Войника и Александрово. За Войника са избрани: Стефо Тонев Стефов, земеделец на 53 год. с 42 гласа, Паню Матев Терзиев - земеделец на 46 год. с 34 гласа, Диню Димов Митев - обущар на 31 год. с 291 гласа.21
От 1930 г. до 1939 г. е много благодатен период за селото. През това време се построяват сградите на училището, кооперацията, общината, общинския обор, църквата, семечистачната станция.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, започва Втората световна война.


2. Социално - икономическо развитие


Поради голямата разруха след войните населението масово обеднява.
Докато през 1912 г. в село са регистрирани 72 раждания, то след войната през 1918 г. има 36 раждания - намалели двойно.
Цялото производство на отделния стопанин не стига да изплати непосилните данъци, които му се налагат. В много домакинства разполагат само с по един-два чифта цървули за всички деца, които в отделните семейства са по 5-6. Липсва достатъчно работна ръка, земя, добитък и работен инвентар. Селските стопани започват да търсят заеми от банки /БЗБ/ и от частни лица за обзавеждане и модернизиране на стопанствата си. От обяви във вестниците “Тунджа” и “Тракиец” става ясно, че някои от стопаните правят задължения, които не могат да върнат и се налага да се продават имотите им на търг. Така например през 1922 г. са обявени на търг 45 дка и 3 ара земя и един кон на Димитър Петров Люцканов за изплащане на дълга му от 11 814 лв. към Яни Иванов от Ямбол и Иван Ат. Гигов от Ямбол. На търг е обявено имуществото на Иван Атанасов, състоящ се от два коня, три вола, една крава, 30 кила ечемик, за да си изплати заема от 40 500 лв. На търг през 1923 год. се обявява една четвърт идеална част от моторна мелница от два камъка, един мотор 40 конски сили и друг инвентар, принадлежащ на Иван Атанасов за изплащане на дълга му от 34 000 лв. към Теню Буров от Сливен.
През 1926 г. населението възлиза на 1517 жители, има 75 раждания, т.е. 5% от населението женитбите са 12 броя, а има 33 - починали.
По възрастов състав населението се разпределя както следва: до 15 годишна възраст 463 деца, т.е. 30% от цялото население, от 15 до 59 години има 964 души т.е. 64% от цялото население, от 60 години нагоре има 90 човека, което е 6%. През тази година има живи 3-ма души поне на 86 години, един на 84 г., един на 81 г., 3-ма души по на 80 години и трима по на 78 г.
Заетостта на населението е следната:
Овчари - 16 със самостоятелни сюрии (стада), работници - 15 (семейства без земя, наети работници, ратаи). Работниците се наемат за полска работа от пролетта до Димитровден. Кръчмари - 6, търговци - 4, занаятчии - 11 (терзии, железари, дърводелци и др.). Останалото население се занимава изключително със земеделие. Селото брои 276 къщи.22
След войната се оказва, че в село има 60 семейства без земя или с малко земя. Затова през 1921 година се сформира комисия по Трудово поземлената собственост (ТПС), която разграничава и измерва много присвоена от частни лица общинска мера (от 112 дка) от времето 1903 до1922 год. Комисията отнема присвоената чрез допълнително разораване общинска мера. Измерва и много дворни места,които също са нарастнали, като са местени оградите (плета). Тя създава Допълнителен поземлен фонд (ДПФ), който се използва за оземляване на безимотни и малоимотни стопани. Такава присвоена земя е открита предимно в местностите: Кабите, срещу селото (Тарава), Срещната кория, Калчева чешма и Вехтите лозя.
През април 1922 г. се измерват 14 дворни места в местността при Общинската керхана за нуждаещите се стопани от селото. След като комисията при ТПС установява присвоени дворни места след 1903 г. ги отнема. През 1927 г. се слагат трайни знаци по границата на мерата.
Законът за ТПС се прилага с голямо усърдие от земеделското общинско управление в лицето на комисията, която е в състав: председател Стоян Маринов Иванов, и членове Иван Тенев Тодоров и Янко Тенев Янков. С неговото приложение общинското управление вижда справедлива форма за създаване на ред и законност. През 1922 г. един декар нива струва около 200 лева, а едно кило (60 кг) ечемик струва 250 лв.
През 1927 г. на бежанците от Източна Румелия заселили се в селото общината помага, като ги оземлява, одворява, дава им добитък и друг инвентар.
Появяват се и железни плугове марка “Глиган” - германски, с които по-качествено се обработва земята. Въпреки, че вече се полагат много грижи за земеделието, през 20-те и 30-те години, добивите от декар не надвишават 100 кг пшеница, 70-80 кг слънчоглед.
През 1923 г. пада голям град, а през май 1935 г. падат големи слани, които повреждат лозята и памука. Налага се да се пресяват 40 дка памук и лен. Голяма суша и градушка има през лятото на 1938 г. Всички тези неблагоприятни години водят до още по-голямо обедняване на селяните. Създават се комисии, които подпомагат пострадалите. Така например през 1938 г. за изхранване на населението и добитъка, съгласно Закона за подпомагане на населението при суши, градушки и други бедствия, в селото се създава общинска комисия в състав: Кмета, средищния директор и свещеника. Комисията съставя списък на земеделските стопани, които са пострадали и които имат нужда от помощ. Помощта ще се извършва по заемообразен начин, т.е. помощта ще се връща от реколта 1939 г. По списък са отпуснати от държавата на 44 стопани общо 6350 кг пшеница, 3650 кг ечемик, 4400 кг царевица, 1700 кг фий. На още 29 стопани са отпуснати: 5600 кг пшеница, 850 кг ръж, 6100 кг царевица.23 През 1938 г. се създава закон за почистване и обеззарязаване на посевните семена. На 15.IX. 1939 г. се купува семечистачна станция (триор) за почистване на семената за 9000 декара посевна площ, която е монтирана в специално построена сграда в двора на земеделското училище.
По-честото торене с оборски тор и по-качествената обработка на земята повишава постепенно зърнодобива.
Към 1936 г. в селото има регистрирани само две стопанства с над 300 дка земя.24
През 1939 г. в селото има 2 вършачки.25
Някои стопани с повече земя купуват жетварки с животинска тяга, ръчни веялки. Иначе отвяването на зърното от харманите става на следобядния вятър.
Постепенно навлиза и друга механизация. През 1920 год. Марко Димитров купува вършачка с парен двигател /гори слама/, влачи се от биволи. През 1925 г. стопаните Иван Христанов, Петър Попов, Костадин Райков, Димитър Минчев, Иван и Тодор Теневи купуват вършачка марка “Ланц” и трактор “Булдог”. През 1926 г. Младен Райков Яланджийски и братята му купуват вършачка марка “Фльодер” и трактор “Мултенс” шведски. През 1928 г. вършачката изгаря и същата година купуват друга от същата марка.
През 1937 г. започва използуването на моторни роначки за слънчоглед и царевица. Собственици на такива роначки са: Кооперация “Взаимна помощ”, Слав Манолов, Иван Тенев, Тодор Енчев, Димитър Коев и Тоню Тодоров. Собствениците на вършачките и роначките вземат уем /плащане в натура/ от всеки стопанин, на който работят, по една крина чисто зърно на 16 крини нечистено.
В миналото са правени на няколко опита за намиране на подходящо място за отглеждане на лозята. Последното място, където са засадени доста отдавна, е в местността Тарава, срещу селото. В селото няма семейство, което да се препитава изключително от лозарството. В миналото лозите са от сортовете “унгарка”, “алжирка”, които не се нуждаят от пръскане. Едва през 30-те години започват да садят от сортовете “мискет”, “памид” и други сортове. През 1937 г. в селото има 173 дка лозя на 147 стопани. Средно на едно домакинство се пада по 1,2 дка лозе, докато този показател за Ямболска околия е 1,8 дка лозе на домакинство.26
Значителен напредък след войните има и скотовъдството. В този период нараства броят на овцете, козите, говедата, свинете, конете и др.
С намаляването на мерата за паша намаляват и овчарските фамилии. Към 1926 г. с овцевъдство се занимават 16 семейства, т.е. има толкова самостоятелни сюрии (стада). Останалите стопани също имат добитък, но ги пущат на паша в селския сюрек и сюрии.
Около Бакаджика и деретата има добри условия за скотовъдство.
През 1934 г. на сто жители от селото се падат по 320 овце, а това число за страната същата година е 127 овце на сто жители.1
Жителите на селото през 1934 г. са 1759 души.
През 1922 г. един килограм агнешко или свинско месо на пазара струва 35-40 лв., говеждо месо - 28-30 лв., един килограм хляб струва 5 лв.27
През 1923 г. един кон на 5 години се продава за 10 000 лв., една кобила на 8 години - за 6000 лв., един вол на 10 год. - 6000 лв., една крава на 5 години - за 6000, един вол на 5 години - за 7500 лв.28
Овчари са Недю Панайотов, Иван Тонев Галибаря, Марко Драганов, Иван Райков Добрев, Петър Господинов, Стоян Колев Димов, Слав Енчев Райков, Милан Цонев, Иван Т. Бакърджийски, Минчо Г. Ряпов, Андрея Чернев.
Грижите за подобряване на коневъдството се изразяват в ежегодното организиране на жребцова съвкупителна станция, която обикновено се открива на 1 март всяка година. Общината отглежда общински говежди разплодник в обора на общинския двор. През 1935 г. се построява специален общински обор.
Интензивното развитие на земеделието и животновъдството се явява значителен фактор за процъфтяване на търговията. Селскостопанската продукция се продава в Ямбол, Бургас и по панаирите в Карнобат и с. Зорница. В селото продължават да идват търговци да изкупуват животни, вълна и др. Дребни търговци проддават плодове и зеленчуци.
През 1923 г. започва строежа на шосето Ямбол-Войника и след няколко години е завършено. То става основна изходна артерия за селото. Особена важност придобива този път след като се свързва със Средец и Бургас.
През 1926 г. е прокарана телефонната линия от Ямбол до с. Войника. След построяването на общинската сграда през 1935 г. е открита и телеграфо-пощенска станция, а следващата година тя е свързана със селата Александрово и Зорница.29 Към нея през 1942 г. е открита парична (касова) служба. До тогава пощенските записи са изплащани в с. Недялско. Пощенските и други съобщения се предавани през Стралджа. Пощальоните на коне разнасяли пощата от с. Недялско до Войника, с. Александрово и обратно.
Местните занаяти придобиват все по-голямо значение. В по-ново време се явяват майстори с майсторски свидетелства, които са придобити след изпит пред Бургаска търговско-индустриална камара.
В периода между войните се знаят следните занаятчии: терзии - Колю Вълчев Динев (абаджия), Матю Динев, Стою Петков, Петър Енчев, Иван Попмитев. Те изработват потури, аджамки, антерии, джубета, ямурлуци, калцуни, терлици и др. от домашен шаяк. За украса използуват гайтан, телени копчета, цветен плат. В миналото терзиите ходели по къщите и там шиели.
Железари са: Таню Славов, Драган Танев, Таню Вълчев, Теню Георгиев Тонев. Те изработват: лемежи за рала, мотики, кирки, вериги, ръжени, сатъри, тесли, брадви, огрибки, ченгели, ножици, клъкзъми, букаи, зъбци, катерки и др. По-късно, когато дървото и желязото еднакво се използуват, майсторите железари стават коларо-железари. Такива са: Коста Бекяров, Димитър Янков, Иван Георгиев, Димитър Михалев и др.
Дърводелци са: Енчо Тодоров Енчев, Диню Матев Терзиев, Тодор Енчев и Иван Динев. Те изработват дограма, булченски сандъци, мебели и др.
Арабаджии са: Теню Георгиев (Колеря), Тодор Георгиев /Пармака/. Изработват коли изцяло от дърво с дървени колела с големи главини и дървени оси, намазани с катран, за да не скърцат, рала, родани, станове за тъкане. Бъчвар е Димитър Вълчев.
Кундурджии (обущари) са: Диню Димов, Иван Тенев (Салмандъра). Сарач е Васил Янков. Изработва конски муниции и др.
Налбанти (подковачи): Георги Димитров (Ковача) - сам прави подковите и ги слага. Бръснари: Колю Илиев, Петър Жеков и Жеко Станчев.
Зидари: Жеко Димов, Йовчо Петров, Петър Тодоров и др.
Касапи: Жеко Ив. Бакърджицки, Иван Танев.
Фурнаджии: Жеко Люцканов, Стефо Тонев, Петър Петков, Тоню Тодоров, Драган Димитров, Христо Иванов.
Калайджии (местни): Лечо Данев и Жеко Петков.
Търговци: Диню Коев Хаджийски, Михаил Андреев /яйчар/.
Бакали: Иван Хаджи Динев, Енчо Тодоров, Ралю Иванов, Жеко Данчев, Христо Иванов, Петър Димитров.
Джамбази: Таню Вълчев.
Говедари: Колю Иванов Цонев, Бончо Панайотов, Димитър Георгиев Кънев.
Горски пазачи: Митю Алдинов, Стратия Господинов.
Чиновници и писари: Иван Маринов Генчев, Димитър П. Люцканов, Иван Василев.
Градинари: Тодор Георгиев Пармаков, Иван Дончев.
Кехая - Тоню Райков.
Кръчмари: Петко Бозаджиев, Райко Р. Гърбушев, Иван Ж. Загореца, Петър Люцканов, Иван Тенев Тодоров, Теню Тодоров, Иван Р. Гърбушев, Енчо Желев, Иван Попмитев, Атанас Вълков, Тоню Симеонов, Драган Димитров и др. Виното и ракията си доставят от подбалканските села.
Петко Славов Бозаджиев в двора си прави модерно кафене с музика - грамофон. Казвали му кафене “Шантеклер”.
Пръв Слав Бозаджиев купува пружинено легло. Майка му не иска да спи на него, защото й се вие шемет, повръща й се, лошо й става.
Пак той пръв маха баджата, полиците, слага пердета на прозорциите, а хората като минавали край тях, се смеели и викали: ”Слав направи у тях си затвор”. Хората трудно приемали новото, което неумолимо настъпвало.
Дарак за влачене на вълна и памук има Петър (Пенчо) Попстоянов.
Воденичари: Тодор Иванов, Тодор Георгиев, Вълчо Радев, Желю Енчев с моторна мелница с мотор с 40 конски сили. Младен Райков Яланджийски и Иван Атанасов - с кредити купуват моторна мелница с два камъка, която започват да монтират до Гръцката чешма, парите не им достигат и фалират преди да бъде довършена.
Откриват се ракиджийници за изваряване на ракия предимно от джибри, а по-късно и от плодове. Собственици на ракиджийници са: Димитър Ковача, Иван Тенев, а по-късно се открива и кооперативна.
Тепавица направи Куньо Тодоров Пармаков.
Лимонададжийница има Слав Манолов (Содаджията).
Поради липсата на достатъчно захар в миналото, се сее захарна тръстика, от която се добива петмез. Преси за извличане на суровината от тръстика имат: Петър Димитров, Петър Петков Енчев, Петко Тодоров, кооперацията и др. Тодор Енчев купува бензинов мотор с който модернизира дърводелската работилница, купува банцинг, плания, циркуляр.
През март 1940 г. се дава парцел на Николай Дуплев от Ямбол, който построява голяма валцова мелница, със 120 к.с., 3 вала и 2 камъка. Има хамбар, обор за много добитък и навес.
През 1939 г. цената на 1000 тухли местно произвоство струва 400 лева.
Известна светлина върху материалното състояние на населението хвърля дейността на местната земеделско-стопанска задруга /ЗСЗ/, основана на 26 февруари 1936 година. При основаването й е избрано следното ръководство: председател - Тодор Тенев Тодоров, и членове на управителното тяло: Паню Иванов Загорски, Атанас Вълков, Гинчо Георгиев Атанасов и Стоян Попжелязков. Задължителния членски внос е 60 лева, който се изплаща на две вноски до първи юни и до първи ноември. Задругата получава брошурата “Задругата в миналото и днес”, издание на ОСЗСЗ и вестник “Земеделска задруга”. Печатът на задругата е кръгъл и с надпис “Земеделска стопанска задруга с. Войника”, в средата пшеничен сноп.
Поради това, че през лятото на 1938 г., има незапомнена суша, на общо извънредно събрание, на което присъствуват 60 организирани члена на задругата и 245 земеделски стопани, още не организирани в нея, се иска всички данъци да се отсрочат и да се спрат строежите за две години, тъй като са една от най-големите тежести на общинския бюджет. Протестират против прехвърлянето издръжката на ветеринарния участък върху общинския бюджет.
На извънредно общо събрание на задругата през м. април 1939 г. се разглеждат следните въпроси: 1. Настоява се пред околийската, областната земеделска стопанска задруга и Министерството на земеделието да се разреши пашата на козите в горската почва в едрата гора, където не се причинява вреда на гората, на стопаните, които имат две-четири кози, за да могат по този начин и тези бедни земеделски стопани, които нямат възможност да издържат крави или биволици и овце, да хранят своите деца три-четири месеца през годината с мляко; 2. Да се разреши по законен ред да се отнеме забраната на едрия и дребен добитък да се пуща на паша нощно време в горската почва, там където има определени пасбища, през лятното време не се нанася вреда на гората; 3. Събранието настоява също така да се измени това установено положение да се събира членски внос на третинки, а да се събира през август до 30 септември, защото в по-горния случай остават нередовни при смъртен случай и губят право на посмъртна каса, понеже нямат пари веднага да платят членски внос; 4. Събранието настоява чрез Общия съюз на ЗСЗ по законодателен ред да се отменят всички дребни данъци, които имат срокове през времената, когато земеделецът няма средства, за в бъдеще да не съществуват такива данъци, като остане само един данък, за да се събира от земеделеца поземлен данък и то само веднъж в годината, а не както до сега, всеки месец през годината все данъци да се събират, понеже земеделецът няма през останалото време средства, освен през м. август, то през всички останали времена плаща глоби и закъснения; 5. Иска се пред министъра на земеделието да се отмени практиката да се събират от общините за разни държавни фондове, изчислявани върху реалните постъпления от общинските бюджети, които възлизат към 40% от горните постъпления, положение, което е докарало общините до такова безпаричие, че са изгубили вече пред населението и най-малката вяра във всяко отношение. Факт е, че от 1 януари до 1 септември нямат постъпления и не могат да си платят на чиновниците и се принуждават кметовете, заедно със секретар-бирниците да търсят от частни лица по частен ред средства, за да дадат на служителите си 100-200 лева аванс и то при случай само на заболяване.
През юни 1939 г. на извънредно събрание на местната ЗСЗ се обсъжда въпроса за “данъка на касите”, т.е. да се плаща данък на пътищата. Настоява се за неговото премахване, защото “всички пътища без изключение са направени от самите стопани със собствените им коли и добитък, а сега след като са направени ще плащат да вървят по тях. И ако в срок не се плати данъка, вместо 30 лв., ще плащат 50 лв. Протестират, че данъците се събират в това време, когато земеделските стопани търсят да купят храна да изхранят семействата си. Често пъти се налага да се опише някоя вещ и след като бъде прибрана в общината, стои с месеци, докато той направи пари да я освободи и през това време плаща глоба. Настоява се пред кмета да проучва добре всички случаи за глоба, представени от полския пазач и тогава да издава заповед, а не безразборно да се глобява по 200-500 лева.
През май 1942 г. на заседание на Управителния съвет и Контролната комисия на ЗСЗ се взема решение от името на всички членове: да се настоява за повишаване на цените на следните земеделски произведения: зимница - от 4.50 на 8 лв. кг, ръж - от 3.50 на 6 лв. кг, фий - от 5 на 8 лв., царевица - от 3.10 на 6 лв., овес - от 3.50 на 7 лв., ечемик - от 3.50 на 7 лв., слънчоглед - от 4 на 8 лв., вълна - от 66 на 80 лв. По това време един чифт цървули струва 120 лв.През тази година членовете на ЗСЗ са 72 души. От тях 46 стопани правят вноски във фонда “Земеделски пенсии” на общата сума 2.760 лв. (по 60 лева годишно). Неорганизираните стопани са 345 души.
С окръжно - 9 от 20 април 1943 г. на Околийската земеделска задруга до председателя на местната ЗСЗ се съобщава, че за общината са отпуснати и пратени следните количества стоки: захар - 650 кг, сирене - 190 кг, цървули (каучукови) - 58 броя, цървули (говежди) - 35 броя, катранен сапун - 100 броя, бръснарски сапун - 5 броя, червен пипер - 3 кг, американ - 115 м, поплин - 40 м, кенарен плат - 25 м, фланелен плат - 12 м, оксфорт - 30 м, кърпи за глава - 14 м, басма - 6 м. През юли същата година за общината са отпуснати и изпратени следните количества стоки: петрол - 600 кг (той ще бъде раздаден през есента, когато ще има голяма нужда от него), син камък - 318 кг, макари - 350 бр., памучен плат - 189 м, брашно - 3200 кг, слънчогледово масло - 116 кг, сапун - 72 кг и др. 30
Някогашна практика е, за нуждите на армията да се реквизира (принудително изземване) имущество, храни и добитък от населението.
При война, учебни занятия и маневри се наема имущество. Изкупуват се храни и добитък за армията на по-ниски цени. По своята същност това е допълнителна военна тежест за дребните и средни селски стопани. Така например през 1940 г. за 3-та интенданска дружинка гр. Сливен са взети за IV смяна 80 каруци от с. Войника. За трета смяна на 29-ти пехотен Ямболски полк от Войника са реквизирани от 23 стопани: каруци, коне и хамути, от с. Александрово от 45 стопани. По нареждане на Ямболската околийска реквизационна комисия от жителите на с. Войника са реквизирани и изпратени в склада на комисията, от 48 стопани 3667 кг ечемик, а от с. Александрово от 43 стопани: 837 кг ечемик и 522 кг овес.
През 1941 от 20 февруари до 24 март за нуждите на 4-ти конен полк са наети от Войнишката община както следва: от с. Войника - 16 коня, от с. Александрово - 12 коня, от с. Зорница - 3 коня и 2 коня за 2-ра бърза девизия. От с. Войника по това време са реквизирани от 40 стопани ечемик 1106 кг, овес 143 кг (изкупени по 3.40 лв. килограма, ечемик и по 3.60 лв./кг овес).
През 1943 г. от с. Войника са реквизирани овце и кози 607 бр., 4 крави и една биволица, от 49 стопани: 5149 кг - пшеница, 182 кг - ръж, 190 кг - ечемик, 1683 кг - овес, 123 кг - люцерна, 1800 кг - слънчоглед.
През 1944 г. от 5 стопанина реквизират 3 крави и 2 телета (единична цена килограм краве 34 лв., на теле 43 лв.). От 9 стопани 9 броя овце (живо тегло по 34 лв. на кг) и от двама стопани 1 теле и 1 крава; от 4 стопани 3 малачета (по 38 лв./кг) и 1 крава (по 34 лв./кг). Месец юни са реквизирали (наред) 697 агнета (по 60 лв. килограм живо тегло), също 29 ялови овце.
След 9.IХ.1944 г. реквизитите продължават. Ноември месец от 90 стопани реквизира 112 овце и 64 шилета, 90 агнета, които са изпратени в склада на 29 Ямболски пехотен полк.31
Населението все повече обеднява.
Кооперативно дело. След войните (1912-1918 г.) жизненото равнище на населението в селото се влошава. Масовата мобилизация на работното население, реквизициите на работния добитък, скъпотията и мизерията довеждат селяните до безизходица. Увеличават се преките и косвени данъци, липсата на брашно, месо, мазнини и други стоки /бакалски/ довеждат до нарастване на скъпотията. Селяните започват да търсят път за преодоляване на своето тежко положение. Назрява мисълта, по примера на други селища в страната, да основат своя кооперация.
Един ден през есента на 1919 г. в Райко Добревия дюкян, Иван Христанов, който наскоро ходил в Ямбол, събрал група селяни и им говорил, че за да се основе кредитна кооперация е необходимо да вложат средства като дялов капитал и да я регистрират. Тогава той извадил 12 000 лева и ги сложил на масата. Всички, които имали пари в себе си, направили същото. Другите дали пари на следващия ден. Иван Христанов направил списъка и той изглеждал по спомените на Милан Тенев Райков така: 1. Иван Христанов - председател; 2. Райко Добрев - касиер; и членове: 1. Стоян Маринов - член на управителния съвет; 2. Милан Тенев Райков - член на управителния съвет; 3. Станчо Тенев Джигров - член на управителния съвет; 4. Люцкан Маринов Иванов - член на управителния съвет; 5. Атанас Куртев Николов - член; 6. Марко Тенев Марков - член; 7. Иван Добрев Райков - член; 8. Стефо Тонев - член; 9. Гинчо Георгиев Атанасов - член; 10. Ради Коев Хаджицки - член; 11. Люцкан Колев Илев - член.
През 1920 г. кооперацията е регистрирана като кредитна кооперация “Взаимна помощ”. Основана е с два отдела: кредитен и потребителен. Открива се магазин за бакалски стоки в Райко Добревия дюкян. Кооперацията просъществува само две години, след което фалира поради липса на достатъчно средства и на необходимия организационен опит. Въпреки голямото желание на селяните, те не разполагат с материални средства, за да я подкрепят и запазят.
Едва през 1925 г. с пряката помощ на тогавашния директор на Българската земеделска кооперативна банка в Ямбол, кооперацията е възобновена отново. От този период съществува протоколна книга, от която можем да почерпим сведения.
В първия протокол с дата 28 октомври 1925 г. пише, че се решава да се възстанови наново дейността на сдружението. За председател е избран Иван Христанов. На първото протоколирано заседание на управителния съвет от 8 ноември 1925 г., се разглеждат заявленията на следните селяни, желаещи да членуват в новоизградената кооперация: Иван Маринов Генчев, Иван Дончев, Стоян Петров Попов, Стефан Иванов, Видю Тодоров, Люцкан Маринов Иванов, Христан Иванов Христанов, Стоян Попжелязков, Руси Енев и Гинчо Георгиев Атанасов, които се приемат за редовни членове. Същия ден се провежда и първото общо събрание на кредитна кооперация “Взаимна помощ”. На него присъствуват 26 члена: Иван Христанов, Стоян Маринов, Янко Тенев, Злати Динев, Неделчо Гърбушев, Матю Динев Терзиев, Енчо Райков, Теню Неев, Костадин Райков, Тоню Колев, Пенчо П. Стоянов /поп Пенчо/, Люцкан Колев, Стефо Василев, Иван Тодоров, Енчо Янков, Иван Маринов Генчев, Иван Дончев, Стоян Петров Попов, Стефан Иванов, Видю Тодоров, Люцкан Маринов Иванов, Христан Иванов Христанов, Стоян Попжелязков, Станчо Тенев Джигров, Гинчо Георгиев Атанасов и Руси Енев. Отсъствуват: Райко Добрев, Теню Т. Джигров, Йордан Тенев, Иван Добрев, Жеко Митев, Милан Тенев, Марко Тенев, Минко Динев, Слав Енчев и Михал Енчев.
На това събрание се решава, най-малката сума за срочен влог да бъде 100 лева, а най-голямата 20 000 лева, със срочна лихва за една година 8%, за три години - 9%, а за пет години - 10%. Максималният заем, който може да получи един кооперативен член се определя на 5000 лв. Това е добра опора за кооперативните членове при определени техни нужди. Задължителен членски внос е 100 лева годишно. На това събрание се избира нов управителен съвет в състав: председател Стоян Маринов Иванов, подпредседател - Иван Маринов Генчев, секретар - Стоян Попжелязков и членове - Стоян Петров Попов и Гинчо Георгиев Атанасов, а контролен съвет: председател - Христан Иванов Христанов, секретар - Иван Дончев и член Руси Енев. До края на 1926 г. членовете на кооперацията нарастват на 51. На последното годишно събрание се изключват седем души за нередовност.
През отчетната 1926 г. са отпуснати заеми на 28 членове на обща сума 92 350 лева. Активът и пасивът на кооперацията възлиза на 101 139.90 лв. За 1927 г. управителният съвет е в следния състав: председател - Стоян Маринов Иванов и членове - Гинчо Георгиев Атанасов, Стоян Петров Попов, Стоян Попжелязков и Иван Маринов Генчев. На събранието на 25 декември същата година се решава да бъде открит магазин при кооперацията /потребителен отдел/, като за целта всеки член внася до пет дяла /500 лв./ за основен капитал на магазина. Общото събрание назначава за магазинер Иван Маринов Генчев, на когото определя първоначалната заплата 1000 лева месечно. Решава се също така, доставката на стоки в магазина да се извършва само със знанието на управителния съвет, който посочва на магазинера какви стоки да доставя. За помещение на кооперативния магазин е нает дюкяна на Петко Славов Бозаджиев. През 1928 г. са раздадени заеми на 134 души на обща сума от 323 300 лева. Активът и пасивът за годината възлиза на 740 804 лева. Към края на годината кооперацията брои 82 члена.
През 1929 г. предвид на измръзналите зимни посеви, през месец септември се решава заемите, сключени с кооперацията от страна на членовете, да се уреждат като се внасят само лихвите и то за срок от една година, за по-голямо облекчение. Пшеницата, която кооперацията е събрала, се раздава в ограничено количество на нуждаещите се членове.
Вследствие на голямото разширение работата на кооперацията, е назначен директор и счетоводител. За пръв директор е назначен Стоян Попжелязков, за счетоводител - Иван Маринов Генчев, дотогавашен магазинер на кооперативния магазин, а магазинер става Христо Иванов. В края на годината членовете вече броят 89. Оборотните средства достигат 300 000 лв.
За 1930 г. в управителния съвет влизат: председател - Стоян Маринов Иванов, подпредседател - Гинчо Георгиев Атанасов и секретар - Стоян Попжелязков, към края на годината членовете възлизат на 92. До края на 1931 г. броят на членовете не се променя. В управителния съвет остават само Стоян Маринов Иванов и Стоян Попжелязков. Следващата година се основава фонд “Посмъртна каса”, като всеки член внася по 50 лева годишно. В случай на смърт е определено да се изплаща на член по 5000 лева на наследниците на починалия.
На общото кооперативно събрание през месец януари 1933 г. се решава, да се построи кооперативна сграда със средства на сдружението. До края на годината тя е построена и в нея се помещават двата магазина, складовете и канцелариите на кооперацията. Същата година с решение от 5 март се организира кооперативна мандра, и изкупуване на вълна. За тази дейност БЗКБ отпуска на кооперацията 150 000 лв. От всички 90 организирани членове на кооперацията 57 члена имат общо 2515 дойни овце и 2380 овце, от които ще се вземе вълна. Предполага се, че ще се добие около 38 000 литра мляко и 3600 килограма вълна.32 Още от самото начало кооперативната мандра работи много добре. На нея започват да носят мляко и не членове на сдружението. В селото има 5690 овце, от които се доят 5010 литра мляко и дневно постъпва за обработка 500 литра мляко. Макар и в началото на сезона, млякото има масленост 7,99%. До началото на юни вече е изработено около 1200 кг бяло саламурено сирене, при спазване на голяма чистота и всички правила на хигиена. През тази година в околията има само две кооперативни мандр в с. Войника и с. Палаузово.33 Поради доброто качество на сиренето след приключване на сезона всичкото е продадено. На селяните млякото е платено по 3.20 лв., когато по частните мандри се плаща по 2.20 лв. до 2.40 лв. килограм.34
През 1934 г. наличните средства на кооперацията възлизат на сумата 1 501 135 лв., заемите нарастват на 601 772 лв.
Към 1 март 1936 г. на общо събрание са представени 96 отчетени членове. Новоизбраният управителен съвет е в състав: председател Стоян Маринов Иванов, подпредседател - Паню Матев Терзиев, секретар - Стоян Попжелязков и членове - Иван Дончев и Руси Енев. Най-голям брой членове кооперацията има през 1937 г., когато те са 112 души. Благодарение на нарастващото значение на кооперацията в живота на селото, за десетина години членовете й нарастват тройно. През 1941 г. наличните средства възлизат на 2 000 000 лв.
До Втората световна война кооперацията имамного положителна роля в живота на населението в с. Войника. Тя сплотява голяма част от селяните и групирайки техните средства, им оказва системна помощ при снабдяването с по-евтини бакалски стоки, изкупува по-изгодно за тях селскостопанската им продукция.
Най-вече “Взаимна помощ” е създадена от БЗНС - местаната земеделска дружба и винаги е ръководена от най-активните земеделци в селото.
Здравно дело. През двадесетте години селото и районът са затруднени по отношение на медицинско обслужване. През месец август 1922 г. е изпратено окръжно до кметовете в селските общини във Войника, Автаня, Башалии, Тюркменя, Александрово, Топузлари, Довруклии, Ени Махле, Арнауткьой и Авлалии при съставяне на бюджета им за 1922-1923 г. финансова година да предвидят известна сума за фонд впоследствие, който да послужи за построяване на една селска околийска болница.35 Поради липса на пари, несъгласуваност и изменяща се политическа обстановка, това начинание не се реализира.
През 1926 г. в селото е фелдшер Руси Трифонов от Ямбол. От месец май 1929 г. участъковата медицинска амбулатория остава сборна амбулатория от селата Войника, Тамарино и Саранско, за фелдшер е назначен Михо Йорданов от село Маломир, Ямболско, който и по-рано е бил в общината такъв.36
През 1930 г. и 1931 г. лекар в селото е доктор Димитър Хаджиев от село Воден, Ямболско. След него амбулаторията се завежда от фелдшера Борис Стойчев, който сравнително добре си гледа работата, но след кратко време е уволнен и амбулаторията е запечатана. В това време в селото има масово заболяване от малария. Увеличава се смъртността. Появява се и коремен тиф, а в селото няма медицинско лице, което да извършва изолация, дезинфекция и назначи лечение. Лятото и до края на годината селото остава без лекар, въпреки че е публикувана обява във вестник, за това, че войнишкия сборен участък е вакантен.37
Най-продължително време в селото е лекар д-р Димитър Маринков, роден на 1 декември 1903 г. в с. Маломир, Ямболско. Основно образование завършва в родното си село, прогимназия - в гр. Ямбол. После учи в Ямболското педагогическо училище, а през 1924 г. в Първа софийска гимназия полага допълнителни изпити за приравняване към полукласическа. През 1925-26 учебна година е учител в родното си село. От 1926 до 1933 г. е студент по медицина във Франция - три години в гр. Нанси и три години в гр. Лион.
От февруари 1934 г. постъпва като лекар в с. Войника. С идването си в селото активно се включва и в обществения живот. Коренно се изменя дейността на амбулаторията. На 31 май същата година от общината се наема стая за общинска амбулатория от Кина Иванова Гърбушева. Поради това, че тази стая не е удобна, на 26 ноември същата година амбулаторията се премества в сградата на кооперация “Взаимна помощ”. През тази година за пръв път от съществуването на селото, се привлича на работа акушерката Лола Николова от с. Перивол, Кюстендилско, за една-две години.
Виждайки голямата енергия и всеотдайност, с която работи д-р Маринков, селската общественост му оказва активна помощ във всяко начинание. Той полага големи грижи за здравеопазването и възпитанието на здравни навици у населението. Непрекъснато изнася в село и околните села от участъка здравни беседи.38
След построяване на новата общинска сграда му се предоставят в нея четири стаи на първия етаж /кабинети, чакалня и аптека/.
През 1937 г. за пръв път в цялата околия медицинският участък в с. Войника започва прилагането на противотуберкулозната ваксина БЦЖ на новородените деца на туберкулозни родители.
Като се роди дете в такова семейство, д-р Маринков изпраща телеграма до Хигиенния институт в София на проф. Тошко Петров (негов личен приятел) и с бърза поща пристига исканата ваксина.
През 1938 г. д-р Маринков настоява и открива в с. Войника безплатна детска и женска здравно-съвещателна станция. Такава до тогава е имало само в Ямбол. Обзаведена в специална стая с кантар, маса за събличане на няколко деца едновременно, сравнителни таблици. За тази цел е назначена акушерката Ганка Николова от гр. Ямбол, за една година, а след нея в селото е акушерка Пенка Кръстева от с. Тервел, Ямболско, за шест месеца.
За да бъдат облекчени родителите и да бъдат под здрав надзор децата, през лятото на 1938 г. за пръв път в околията /има само в Ямбол/ се открива лятна детска градина, при Допълнителното земеделско училище. За детска учителка е определена Таня В. Колева - учителка от същото училище. Тя лично се грижи за снабдяване с храна, готвене и обслужване на 50-60 деца.
Благодарение на взетите енергични мерки от д-р Маринков изчезват коремният тиф, дизентерията и други заразни заболявания.
В района на медицинския участък е спряно лагеруването на чергари, приносители на заразни болести и паразити. Всички домакинства са задължени да направят специални отходни места. Безкомпромистно са унищожени появилите се у някои семейства паразити. Особено се следят учениците. Д-р Маринков полага много грижи за направата на чешми и обеззаразяването на водните източници за питейна вода. Взето е решение, от хигиенна гледна точка, да се изнесат всички черваци за овце извън селото, за да се предотврати пренасянето на кърлежи и мръсотия.
Във Войнишкия Бакаджик винаги има много костенурки и чак от Пловдивско са идвали с каруци да ги ловят за ядене. Чрез общинското управление се забранява тяхното ловене от външни лица, като същевременно се насочва местното население да ги употребява за храна. Д-р Маринков е активен участник в общинската управа, в читалищното ръководство. Дейността му в селото продължава до 1943 г., когато се премества (преселва) в гр. Ямбол заедно със съпругата си Таня В. Колева.
Непосредствено след него в селото идва д-р Страхил Стойчев от Нова Загора и завежда медицинската служба от 1943 до 1945 г.
Ветеринарна служба. Село Войника е значителен скотовъден център. На населението, което отглежда много домашни животни е нужна и ветеринарна помощ. На 26 октомври 1923 г. общинският съвет решава да бъде открит ветеринарно-фелдшерски участък, в който да се включат и околните села.39
През 1939 г. на общоселско събрание се протестира пред съответното министерство, щото ветеринарния участък в с. Войника да не се прехвърля върху общинския бюджет, а да си остане и в бъдеще държавен.40 Мотивировката е, че общината не е в състояние да поддържа общинска ветеринарна амбулатория, а без нея добитъкът е обречен на загиване.
На 4 декември 1941 г. ветеринарната служба се премества от общинската сграда, където й става тясно, в двора на кооперацията. По това време ветеринарен фелдшер е Димитър Тучков от гр. Ямбол.41
Две години след това ветеринарната служба се премества в с. Зорница. Войничани много съжаляват за това, че се лишават от тази придобивка.
Ветеринарният техник Стоян Петров Попов от с. Войника дълги години е завеждащ ветеринарна служба.
3. Духовен живот
Църква и манастир. Въпреки тежките години след войните, свещеник Желязко Стоянов, заедно с църковното настоятелство не престава да се грижи за църквата и манастира. Жителите на селото продължават да тачат християнските традиции.
На 24 януари 1924 г. за църковни настоятели са избрани: Петър Стоянов Попов, Иван Колев, Иван Йовчев, Иван А. Георгиев.
Бюджетът на църквата и манастира за 1926 и 1927 година възлиза на 196 240 лева. Един килограм свещи се продава за 200 лева. Едно свидетелство за кръщене струва 30 лв. Заплатите на служителите в църквата са: за десен певец - 1500 лв., за ляв певец - 1000 лв., за клисар - 600 лв., за свещопродавец - 200 лв.
За 1928 г. бюджетът възлиза на 23 730 лв. През 1930 г. църковното настоятелство е в състав: Марко Тенев, Теню Т. Костов, Стоян Калчев, Иван Колев и Иван Йовев. През същата година бюджетът е 24 250 лв. През следващите няколко години в състава на църковното настоятелство влизат: Гинчо Георгиев, Йовчо Тодоров Енчев, Свещеник Желязко Стоянов (пенсионер), Петър (Пенчо) Попстоянов и Стоян Калчев.
Старата църква е доста рухнала и не е в състояние да посреща нуждите на непрекъснато увеличаващото се население. На 2 октомври 1927 г. се създава фонд за построяване на нов храм и вътрешна украса. На 2 април 1936 г. църковното настоятелство под председателството на Петър (Пенчо) Попстоянов и членове: Иван Стратиев, Петър Енчев, Иван Йоев и Димо Митев решава да се построи нов храм в селото, тъй като старият се руши и е станал негоден. Купуват двора на Калчо Тодоров. Решено е храмът да се построи с временна трудова повинност, като се набавят пясък, камъни, чакъл и други строителни материали.
На 8 май 1936 г. е одобрен планът на новия храм, изработен от архитект Захари Илиев от град Сливен. Чрез търг се възлага на Стефан Дамянов - предприемач от Ямбол, срещу 43 000 лв. капаро да построи църквата. Основният камък полага сливенският митрополит Иларион на 17 септември 1936 г. Всички сили и средства се насочват към строежа. За целта от бюджета на общината се отделят 250 000 лв.42
Приходът на църквата за 1936 г. е 42 524 лв., а
парите във влоговата книжка - 93 612 лв. Приходът от 1938 г., който е 81 000 лв., е вложен в строежа. Църквата има 28 декара ниви в местността Байряка, които чрез търг се дават под наем и приходите от тях също са употребени за строежа. До края на 1938 г. е завършен строежът на църквата. През това време иконостасът е поръчан и изработен от Тотю Славков от село Радонци, Тревненско.
С каруци е пренесен от гара Ямбол до село. Тодор Енчев Тодоров, дърводелец, изпраща размерите за иконостаса на резбаря, после го монтира и поставя иконите на него. Той монтира и другото обзавеждане, което е купено за църквата. На 5 януари 1939 г. се пренасят иконите от старата в новата църква, а на Йордановден е отслужена първата тържествена служба, на която е поканен да участвува старият свещеник - пенсионер Желязко Стоянов.43
По устни сведения за разходите по построяването на новата църква възлизат на повече от 400 000 лв. При изграждане на постройката под олтаря е сложено шише със зехтин, а в него протокол, в който се съобщава как и коя година е построена църквата, носеща същото име “Успение Богородично” както старата. Протоколът е подписан от църковните настоятели: Петър /Пенчо/ Попстоянов, Йовчо Тодоров Енчев, Петър Енчев, Иван Йовев, Теню Йовчев и свещеник-пенсионер Желязко Стоянов.
В новата църква първи сключват брак Минка и Райко Добреви. Пръв в нея е кръстен Димитър Добрев Стоев.
След пенсионирането на свещеник Желязко Стоянов на негово място идва Петър (Пенчо) Попстоянов, родом от село Поляна, който се преселва със семейството си в село Войника. Той е свещеник в селото до пенсионирането си.
Свещеник Желязко Стоянов почива на 3 октомври 1942 г. на 76 години. Погребан е в двора на църквата.
Костите на свещеник Стоян Николов, починал 1905 г., са пренесени от двора на старата църква и погребани в двора на новата църква.
Манастирът “Успение Богородично” през тези години най-настойчиво се поддържа от църковното настоятелство с даренията на жителите на селото и околните села. Той продължава да укрепва православните традиции на християните.
Новата църква беше богато украсена с икони, полилеи и свещници и покрая множество седалки за възрастните. Голяма част от иконите по иконостаса бяха оригинални, рисувани, особено донесените от старата църква.
Отвътре църквата беше боядисана с леко синкав цвят. Там бяха поставени и различни дарения от селяни.
Учебно дело. По времето на голямата икономическа криза след Първата световна война населението масово обеднява. Учебното дело е в голямо затруднение. Училищното настоятелство няма пари да плаща заплати редовно на учителите. Учениците ходят боси и недостатъчно облечени на училище. Често родителите водят децата си на училище с кон или магаре, защото цървулите не стигат за всички деца от семейството. Всичко това обаче не намалява интереса на децата и родителите към учебните занятия.
През тези трудни години (1922-1927 г.) в село учителствуват : Драга Драгостинова Церова от Ямбол, Анастасия Андонова от Сливен, Сотира Кирилова Воденичарова от Ямбол, Генка Василева от Сливен. Всички те са завършили Ямболската или Сливенската девическа гимназия.
В селото вече учителствуват местните учители Стоян Попжелязков и Димитър Попжелязков - синове на местния свещеник Желязко Стоянов.
Стоян Попжелязков е роден на 21 септември 1893 г. в Тас Тепе, Лозенградско. През 1903 г. семейството му се преселва в България и се настанява в с. Войника, където той завършва основно образование. После завършва педагогическо училище в гр. Ямбол през 1914-1915 г. На 1 септември 1915 г. е назначен за учител в началното училище в селото. Учителствува до 23 март 1916 г., след което е изпратен в школа за запасни офицери в София. След завършването й е отправен на бойното поле, където попада в плен и като такъв е откаран в пленническите лагери в Солун, после в Ниш. След едно прекъсване от четири години постъпва отново учител в селото и е назначен за главен учител. На тази длъжност остава до 1935 г., когато прогимназията се слива с началното училище. Напуска училището на 26 септември 1939 г. поради преминаване на административна служба (става кмет на селото). Той развива голяма обществена и културна дейност.
Димитър Попжелязков е роден на 12 октомври 1900 г. в Тас Тепе, Лозенградско. Началното си образование получава в с. Войника. Прогимназия завършва в с. Първенец, а гимназия в Ямбол, Сливен и Бургас. На 15 септември 1920 г. постъпва учител в началното училище в с. Войника. През 1928 г. е инициатор за основаване на читалището и е пръв негов председател. От 1939 до 1941 г. е председател на кооперацията. Занимава се с обществена дейност. Напуска учителството на 14 ноември 1945 г., тъй като е избран за кмет на селото. На този пост е до 1 януари 1947 г. От тази дата отново е назначен за учител и остава такъв до пенсионирането си през 1960 г. Почива на 4.ХI.1969 г.
Особени заслуги за образованието има и местния учител Слав Петков Бозаджиев. Учителствува в село от 1927 г. до 1944 г., като през всичките тези години е бил директор на училището. През това време учебното дело прави решителни стъпки напред.
Слав П. Бозаджиев е роден на 27 ноември 1907 г. в с. Войника. Начално училище завършва в селото, а прогимназия в Ямбол, през 1926 г. завършва средно смесено педагогическо училище в Ямбол. На 17 февруари 1927 г. постъпва за пръв път като учител в родното си село. На 18 септември 1931 г. напуска учителството. Продължава образованието си в Пловдивския учителски институт, който завършва през 1933 г. На 18 септември 1933 г. отново е назначен за директор на училището с прогимназия, която има вече три паралелки. На този пост остава до 16 август 1943 г. Със заповед - 3855 е преместен за околийски училищен инспектор в гр. Омуртаг, но по собствено желание се отказва. Напуска длъжността директор на училището през 1944 г. Той проявява голяма активност и новаторство във всяко отношение.
Народно основно училище в с. Войника още от самото му създаване е на общинска издръжка. До 1923 г. училището не разполага със собствени имоти. По закона за народното просвещение, общинския съвет в началото на 1923 г. определя 156 декара от общинската мера за училищни имоти в местността Дядо Марковата каба. През 1927 г. се определя още земя за фонд на училището и към 1929 г. училищните имоти възлизат на 185 хиляди лева.
Усилията на училищното настоятелство, подкрепяно от всички селяни, са насочени да поддържат селското училище, за да осигурят образование на децата си. Но само техните усилия не са достатъчни, а държавата се оказва твърде слаба за пълноценна помощ.
Броят на децата, подлежащи на задължително обучение расте. Нуждата от общо и специално по-високо образование става все по-голяма, а материалната база, на първо място помещения, се оказва крайно недостатъчна.
През учебната 1927-1928 г. училището се посещава от 157 деца, от които 84 момчета и 73 момичета, а през следващата година броят на децата, подлежащи на задължително обучение са 230, учебните занятия се водят от шест учители.
Завършващите началното училище не продължават образованието си, поради това, че в селото няма прогимназия. Само единици ходят да се учат в Недялско от I до III клас. Такива са Марин Ив. Маринов, Добри Стоев Джигров, Теню Тодоров Тенев и Илия Енчев Тодоров.
През 1925-1926 г. в училището се учат в I отделение 40 деца, във II отделение - 36 деца, в III - 36, и в IV - 31, или всичко 143 деца. Открива се през 1926 г. детска библиотека с книги на Ран Босилек и Дора Габе.
Със завиден ентусиазъм цялото население през 1929 г. решава да започне строителство на нова училищна сграда. Мястото е избрано на най-високата и централна част на селото. На 8 април 1929 г. се отчуждава мястото (дворно) на Георги (Йорги) Радев в размер на 2,5 дка и на Георги Пеев в размер на един декар за училищен двор.
На 18 април 1929 г. училищното настоятелство в състав: Станчо Тенев Джигров, Петко Иванов Йоев, Слав Иванов Гинов, Динко Дончев и Димитър Дончев решават да се сключи заем от 1,5 милиона лева от Българската земеделска банка за построяване на училището. Общината с временна трудова повинност е задължена да достави пясък, вода, изкопа и превоза на камъните. Редът за построяването и организацията бил следният: през следващата 1930 г. да се изкопаят - избите, да се пренесат камъните и се свърши другата обща работа. Жителите, на брой 229 души, да се извикат на 5-10 дневна трудова повинност, като пешаците работят 10 дни, а коларите 5 дни. Първите ще копаят и почистват избите, а вторите ще превозват материалите. Всички работят със собствен инвентар. Работата започва на 15 март 1930 г. До 25 април се разпределят хората на четири смени и всяка смяна на четири групи. За началници на всяка група са избрани: Ради Георгиев, Стефо Василев, Димитър Минчев, Стоян Домусчиев, Видю Тодоров, Георги Д. Ковачев. За технически ръководители се определят: Руси Енев - I-ва смяна, Иван Тенев - II-ра смяна, Петър Д. Люцканов - III-та смяна и Стоян Петров Попов - IV-та смяна.
След като приемат решението, всички, изпълнени с ентусиазъм, млади и стари, трескаво се заемат да возят камъни, пръст, да копаят, да гасят вар, да извършват общата работа около строежа на сградата. 44*
Тя ще се състои от два етажа с мазе, с осем учебни стаи, учителска стая и дирекция. В мазето ще се помещава трапезарията (столовата).
През 1931 година училищната сграда е готова, обзаведена с чинове, шкафове и друг необходим инвентар на обща стойност 180 000 лв.
Модерното вече училище наименуват на великия български революционер и поет Христо Ботев.
Както във всички обществени начинания, така и тук войничани проявяват голямо чувство за колективност и стремеж за внедряване на новото в живота. Това е тяхната характерна черта. Навсякъде при нужда те са сплотени и единни. Жаждата за знания ги подтиква и към нова стъпка, да се открие прогимназия. По настояване на местната общественост, делегация, начело с директора Слав П. Бозаджиев, отива в София, издействува от Министерството на просветата откриването на първи прогимназиален клас от учебната 1931-1932 г.
Да продължат образованието си тук идват да се учат и деца от съседните села Поляна, Александров, Тамарино и Каменец. Назначени са и нови учители: Тодор Ив. Белински от Ямбол, Тодор Петров Пармаков от Стралджа, Мара Петкова Бозаджиева, Кръстина Маринова Байрова.
Основна задача, която си поставят учителите е да приберат в новото училище всички деца, подлежащи на обучение. Паралелките стават двойни със средна пълняемост 30-35 ученика. /Iаб клас - 76 ученика, IIаб - 63 ученика, III аб - 61 ученика, и IVа кл. - 33 ученика/
Големите национални празници се празнуват с още по-голяма тържественост. Най-много се отличава този на първоучителите Кирил и Методий. На тържеството в училищния двор се стича цялото село. Училището е украсено с много божур и зеленина, прави се арка на двора, на която се закачат портретите на Кирил и Методий. Селският свещеник след молебена държи обстойна реч за делото на светите равноапостоли. Главният учител /директорът/ произнася приветствено слово. Училищният хор изнася програма. Тържествено звучи “Върви народе възродени” и други патриотични песни, следват и много декламации. След това винаги има хора в училищния двор. Този ден е любим празник на цялото село.
Село Войника като централна община е и средище, в което се организира и разпространява положителен педагогически опит. Всяка година в училището се организират учителски конференции за по 2-3 дни. На тях присъствуват учители от много села от околията, а така също от Елховска, Карнобатска и Тополовградска околии. Изнасят се уроци, доклади, обсъжда се състоянието на обучението. Като добри домакини местните учители редовно се представят и с развлекателна програма. Подготвят за случая пиеси като “Скакалци” от Ст. Л. Костов, “По неволя доктор” - Молиер, “Тъщата обръща къщата” и много други. 45
Винаги учителите са в центъра на културния живот на селото. Те са инициатори и организатори на всички чествания и тържества и в най-голяма степен съдействат за културния възход на селото.
Независимо от трудните икономически и политически условия в годините 1934-1940 г. учебното дело в селото се развива пълноценно благодарение на упорития труд на учителите.
В тези години идва ново попълнение учители: Димитрина В. Братанова, Катерина Стоянова Дренска, Стоянка Стоева Дякова, Васил Братанов, Христо Карагьозов, Ганка и Димитър Богдеви, Пенка Лазарова, Йордан Иванов, Иванка Добрева, Добри Койчев.
През 1934-1935 учебна година в селото преподават осем учители - пет в началния курс и трима в прогимназията. Броят на обучаваните ученици се увеличава. Неприбрани извън училището остават само 6% от подлежащите на обучение 374 деца. Расте броят на момичетата, които посещават училище. В същото време се наблюдава и напускане на голям брой ученици, като 60% от тях са момичета. Причини за отпадането са: бедност на населението, липсват пари за учебници, дрехи, обувки и др. При това се чувствува нужда от работна ръка. Учениците трябва да посещават училище и да се включват активно в полския и домашен труд, да подпомагат изхранването на семейството. Въпреки трудните условия, немалко ученици успяват да съчетават домашните с училищните задължения и да постигат високи резултати в обучението. Например, от завършилите през 1934-1935 учебна година начален курс 12% са отличници, а от прогимназията - 6% са отличници.
Отговорна задача на учителите е не само да обучават всички ученици, но и да убеждават техните родители да ги изпращат редовно на училище.
От откриването на прогимназията до 1944 година успешно завършват основно образование (III клас) 310 деца, като 168 са от Войника, от тях 52 момичета. За това имат заслуга и учителите, учителствували до 1944 г.: Калинка Яначкова, Георги Мечков, Недялка Йорданова Иванова, Захарина (Нинчето) Чавдарова, Величка Стоянова Попова - от Войника, Надка и Георги Шехтови, Станка Колева, Анна Йотова, Веска Симеонова.
С особено внимание и грижи учителите се отнасят към най-бедните деца. По тяхна инициатива всяка учебна година се открива безплатна ученическа трапезария, която дава обяд на над 50 бедни ученици. За това общината отпуска пари и от друга страна, парите, събрани от коледарските ученически хорове, се предоставят на трапезарията. Ежегодно с учениците се организират екскурзии из страната.
През този период неграмотните селяни са малко и то предимно жени.
ДЗУ - допълнително земеделско училище /1932-1944 г./ Нова крачка в развитието на образованието в селото е разкриването на Допълнително земеделско училище, едно от първите в околията.
През учебната 1932-1933 година в Ямболска околия се разкриват първите ДЗУ в селата Стралджа, Войника, Скалица и Маломир. Назначен е учителски персонал и е направено необходимото обзавеждане.46
За район на ДЗУ Войника са определени селата: Александрово, Зорница, Правдино, Недялско, Първенец, Богорово, Тамарино и Каменец. Но реално се включват само Зорница и Александрово.
Новооткритото училище се настанява в сградата на освободеното старо начално училище. Назначени са учителите: агрономите Драганов, Николова, Иван Яначков от гр. Берковица и Таня В. Колева от с. Васил Левски, Карловско. Като лектори по шев са назначени: Янка Няголова, Мара Меджиева, Еленка Карапчанска и др.
За неговото материално укрепване веднага се отделят 100 дка общинска мера в местността Ради Йорговата воденица.47
Основна задача на Допълнителното земеделско училище е да извършва практическа дейност и даване на полезни съвети и знания из областта на земеделието и домакинския бит. Учениците се подготвят за добри стопани, които усвояват лозарство, земеделие, скотовъдство, пчеларство, бубарство, овощарство; изучават шев кройка, готварство, отглеждане на дете. Изпитват се сортове пшеница на специална нива - опитно поле. Всяка година учителите от училището провеждат курсове за възрастни по готварство и шев с жените, а с мъжете- по лозарство, овощарство. През месец март редовно се прави курс със селяните и от околните села за практическа работа по присаждане на калеми и засаждане на овощни дървета. В района на селата Войника, Зорница и Александрово са засадени 20 дка акациева гора с повече от 3000 дръвчета. Из землищата им са сложени над 1000 калема на дивите овощни дървета /круши, киселица/ и др.48
Благодарение на тези курсове много от селяните получават практически умения за резитба на лозе, за облагородяване на дръвчета.
По това време в селото се появяват и първите самостоятелни овощни градини на Енчо Тодоров Енчев и Видю Тодоров Динев.
Първата година популярността на училището не е голяма. Селяните не могат да разберат голямата полза от него и не пускат децата си да го посещават редовно. С времето броят на учениците нараства. През учебната 1936-1937 г. броят им става 54, от тях 25 момичета. Следващата година стават 78, като 32 са момичета. Увеличава се и броят на практическите умения за учениците и възрастните.49
Всяка година на населението се раздава излюпено бубено семе. Първата година буби се хранят и в училището, демонстративно. Има овощна и зеленчукова градина; от която се раздава безплатен зеленчуков разсад: домати, пипер и др.
За подобряване храната на населението през зимните месеци, се открива и народна консервна работилница през 1936 г., в която под ръководството на учителката Таня Колева се обучават много жени в приготовянето на домашни консерви в тенекиени кутии.
През месец април 1939 г. Земеделската камара в Бургас доставя на Допълнителното земеделско училище безплатен инкубатор за извършване на ранно люпене на пилета със собствени яйца.
Учителите заедно с учениците редовно провеждат и голяма нагледно-агитационна и културно-масова дейност за увеличаване интереса на селяните към Допълнителното земеделско училище. След завършването на всеки випуск, по традиция се организира голяма изложба на изработените предмети от учениците през годината. Тя обикновено се открива в неделя. След като “пусне черквата”, всички се отправят натам. Изложбите предизвикват всеобщ интерес. Цялото село се стича да ги гледа. Дълго се коментира видяното. Гордостта на учениците е голяма, радостта - безгранична.
През учебната година пред населението ученици и учители изнасят по няколко пиеси, каквито са: “Женитба” от Гогол, “Дамян и Румяна”, “Зет като мед” и много други, които винаги се посещават масово. Особено се отличават със своята игра самодейците-ученици: Алдин Златев, Вълко Атанасов, Цвета Ив. Топалска, Жечка Ив. Бозукова, Радка Митева и др. Практика е след представление, да се изнасят сказки пред присъствуващите от учителите на теми, свързани с ролята на Допълнителното земеделско училище за подобряване на земеделието. От сказката всички се отправят към Земеделското училище да разгледат отлично подредената изложба.
И така Допълнителното земеделско училище се налага благодарение на упоритата работа на всички учители. В една дописка от вестник “Тракиец” от 1938 г. четем: “от тринадесет училища в Бургаска област Допълнителното земеделско училище в с. Войника има най-много ученици”.
За проявено голямо старание през учебната година се раздават награди на учениците в размер от 230 до 350 лева /за брани, плугове и др./. Такива награди през 1938 год. получават Др. Иванов, Р. Стоянов, Господин Иванов.
В края на всяка година се провеждат изпити. На завършилите с отличен успех ученици, се дават предметни награди. Така например, на отличника на випуска Теню Ив. Бозуков подаряват железен плуг, на Тодорка Димова Колева - пружинено легло, на Жечка Бозукова - ютия.
За насърчаване на добрите стопани също се раздават награди, като хранилки, поилки, отпускат се пари за построяване на модерни пилчарници, торища и др. През тези години в двора на Енчо Т. Енчев е направено образцово циментово торище, поставени са хранилки, поилки, циментови пътеки за пример.50
С особена благодарност селяните помнят учителката Таня Василева-Маринкова, която със своите знания и упоритост направи много за създаване на умения, навици и култура в бита на населението, за модерно домакинство и преуспяващо земеделие.
Таня Василева Колева-Маринкова е родена на 5 септември 1907 г. в село В. Левски, Карловско. Завършва средно земеделско училище (първи випуск) в гр. Айтос - 1926 г. Една година учителствува в село Дерелии (Старо село) Пловдивско. След това завършва Висшия земеделски институт в гр. Пазарджик. Една година работи в гр. Карлово и от 1 юни 1933 г., до месец септември 1944 г. в село Войника.
Читалищна дейност. След Първата световна война сред жителите на селото се чувствува нужда от по-голямо разширение на знанията и по-богат душевен живот. Сред по-будните селяни назрява идеята да се основе читалище, където жадните за знания и политическа просвета да бъдат задоволени.
Народното читалище “Възраждане” в село Войника е основано на 18 март 1928 год. от 30 члена и функционира с надлежно утвърден устав на Министерството на народната просвета според тогавашните изисквания с предписание - 2599 от 1 август 1926 г. За целите на читалището в чл. 1 на устава се казва: “Целта на читалище “Възраждане” е да способствува за научното, нравственото и естетическо развитие на членовете. То е средище за духовен живот, което цели да разшири придобитата в училището грамотност, да приобщи читалищните членове и гражданите изобщо към придобивките на духовната и материална култура и да подпомага стопанските и културни сдружения в село Войника”.51
Основатели на читалището са: Димитър Попжелязков - учител, Стоян Попжелязков - учител, Стоян Петров Попов - земеделец, Слав Петков Бозаджиев - учител, Дончо Динков Дончев - земеделец, Стоян Маринов Иванов - земеделец, Енчо Тодоров Енчев - бакалин, Райко Иванов Арабаджиев - земеделец, Стефан Иванов Динев - земеделец, Тодор Тенев Тодоров - земеделец, Иван Тенев Тодоров - кръчмар, Димитър Дончев - земеделец, Диню Дончев - земеделец, Иван Дончев - земеделец, Иван Маринов Генчев - чиновник, Жеко Иванов - земеделец, Жеко Данчев - бакалин, Люцкан Маринов - земеделец, Ралю Иванов - бакалин, Стою Петков Джигров - земеделец, Димо Митев - земеделец, Енчо Желев - кръчмар, Тоню Симеонов - кръчмар, Жеко Димов Митев - земеделец, Теню Марков - земеделец, Кою Василев - земеделец, Теньо Енев - земеделец, Драган Вълчев - служител, Христо Иванов - чинвник и Гочо Жеков - земеделец.
При учредяването на читалището на 18 март 1928 г. се избира читалищно настоятелство в състав: председател - Димитър Попжелязков, подпредседател - Стоян Попжелязков, секретар, касиер и библиотекар - Слав Петков Бозаджиев, съветници - Дончо Динков, Тодор Тенев и Райко Иванов. Поверителна комисия: Стоян Маринов, Христо Иванов и Жеко Иванов.
От основаването му читалището се помещава в сградата на началното училище.
В края на 1928 г. читалищните членове са 46 човека, приходът е 3540.5 лева. Създадената вече библиотека има 143 тома.
В духа на член 1 от устава на читалището през 1929 г. е организирано вечерно училище, което провежда занимания от 8 ноември 1929 г. до 31 януари 1930 г. Вечерното училище посещават 38 души. Лектори са учителите от началното училище: Димитър Попжелязков по аритметика, Слав Петков Бозаджиев по български език, Драга Драгостинова по история, Генка Василева по география, Люба Ст. Кьосева по естествена история. Целта на вечерното училище е да се опреснят и затвърдят знанията на читалищните членове. Много курсисти и сега си спомнят с приятно чувство и благодарност за тази хубава инициатива на читалищното ръководство. Има случаи на напълно неграмотни курсисти, които за този кратък срок се научават да четат и пишат. Всяка година вечерното училище се посещава от все по-голям брой курсисти. В една дописка от 1 декември 1934 г. пише: “По почин на учителството се откри от 1 миналия месец вечерно училище, посещавано от 130 ученика. Лектори са всички учители, агрономът, лекарят и кметът. Учи се не само писане, смятане, но и всички общообразователни предмети.”52
За повишаване на земеделската култура на населението от 24 февруари до 5 март 1931 г. е организиран десетдневен земеделски курс, на който се слушат лекции по земеделие, скотовъдство, градинарство, овощарство и лозарство. За лектори са привлечени околийски агрономи. Курсът редовно се посещава от 50-60 души, което показва, че интересът на селяните към курса е извънредно голям.53
Читалищното ръководство организира и изнасянето на много сказки, реферати, беседи. В читалищния салон се правят забави, утра, седенки и др. През 1929 г. са представени 4 пиеси: “Всички влюбени” /посетена от 100 човека/ - това е първата пиеса, организирана от читалището; “На лов за птици”, “Деца и птички”. Организира се новогодишна забава за посрещане на новата 1930 година, посетена от 95 души. От отчетите четем още, че през 1936 г. са представени 3 представления със 189 посетители, така е и през следващите години.
През 1936 г. то се премества в новопостроената кооперативна сграда, където остава до 1941 г. По-късно за читалищен салон се наемат различни частни сгради. При учредяване на околийския читалищен съюз, което става на околийска конференция в гр. Ямбол на 24 октомври 1940 г. Добри Койчев Добрев представлява читалището на селото. От 1943 г. читалището е член на Околийския читалищен съюз.
През 1941 г. се дават пиесите “Халосникът” и “Индже войвода”, по-късно “Тежат ми мамо оковите”, “Хайдутин майка не храни” и др.
Културно-просветната работа на читалището не се заключава само в театрална дейност. То е организатор и ръководител на редица народни обичаи като коледуване, суровакане, лазаруване и др. Те са любима читалищна проява и се очаквали с голям интерес.
С голямо умиление се помни големия читалищен коледарски хор в състав над 100 души, които под ръководството на Слав П. Бозаджиев създава наслада през тежките сиромашки години. Бойко звучат песните:
“Я влезни моме в изби дълбоки
наточи вино червено, румено,
почерпи нази млади юнаци”.

или
“Сиромах Георги по двори ходи,
по двори ходи, люто кълне.
- Що си ме мале аргатин родила
по чужда работа ази да ходя!”

С музикалната им разработка на два гласа песните звучат мелодично и бодро. Те доставят не само наслада и радост, но със съдържанието си въздействуват дълбоко възпитаващо. Със средствата от коледуването построяват чешми.
През 1937 г. читалищното ръководство закупува радиоапарат, който е инсталиран в читалищния салон. То става причина за приобщаване на още повече селяни към читалищния живот. Всяка вечер до късно те слушат новините, които се предават по радиото и после коментират събитията и международното положение.54* През същата година читалищното ръководство е в състав: председател - Ангел Каранешев, секретар - Слав П. Бозаджиев, касиер - Стоян Попжелязков и членове - д-р Димитър Маринков и Иван Яначков.
През 1937 г. читалищните членове нарастват на 94, приходите - на 13 738 лева, библиотеката е с 331 тома, а броят на раздадените книги за домашен прочит е 580 тома. Активни читатели са 240 човека. Създаденият фонд за читалищен дом през 1935 г. е 4500 лева, през 1937 г. той нараства на 24 500 лева.
С всяка изминала година читалището разширява и обогатява своите дейности. То става необходим културен институт за населението. Нарастналият интерес към читалището и голямата му популярност довежда до необходимостта да се построи читалищна сграда. На 4.III.1939 г. на извънредна сесия на Общинския народен съвет се решава да се построи читалище в квартал - 15 (пред двора на Иван Иванов Енчев). През същата година читалището разполага с фонд за читалищна сграда на сума 34 337 лева. Това решение не се осъществява поради настъпващата война.
За 1940 г. на общо събрание е избрано следното ръководство: председател - Стоян Попжелязков, подпредседател - Господин Иванов Христанов, секретар-касиер - Добри Койчев Добрев, а съветници - Димитър Дончев, Гочо Гинчев, Теню Тодоров и надзорна комисия - д-р Димитър Маринков - председател, Иван Маринов Генчев - секретар и Димитър Попжелязков - член.
През 1941 год. читалището е оземлено с 24 дка нива, която е дадена под наем срещу 6052 лева за година. През тази година читалището има следния инвентар: две маси, един шкаф за библиотеката, шкаф за дрехи и 15 стола. На общо годишно събрание през февруари 1941 година се взема решение: наличните суми да не се внасят на текуща лихвена сметка в БЗКБ, а да се внесат в местната кредитна кооперация, която дава лихва 5%, а банката - 3%. Натоварва се управителният съвет да изработи правилник за вътрешния ред на читалнята. През месец октомври същата година се решава читалищната нива от 40 дка, намираща се в местността Ради Йорговата воденица, да се даде под наем за две стопански години на търг. На 31 октомври 1941 г. се сключват договорите, като част от нивите, от 20 дка по 270 лв. на декар, а останалите 20 дка, които да се използуват за зеленчукова градина, по 401 лв. на декар. Наемът се определя за година.
Читалището е абонирано за списание “Светлина”, сп. “Българско овощарство”, сп. “Педагогическа практика” и др.
На общогодишно събрание на 1 март 1942 г. е утвърден следния състав на управителния съвет: Йовчо Петров, Драган Вълчев и Желю Енчев, а надзорен съвет в състав: д-р Димитър Маринков, Иван Маринов Генчев и Стоян Петров Попов.
На събрание, състояло се на 5 април 1943 г. в читалищното настоятелство влизат: Господин Иванов, Димитър Попжелязков, Йовчо Петров и Драган Вълчев. За домакин е утвърден Димитър Дончев, който заема тази дейност от 1941 год.
Читалището е културното огнище, под чията стряха са приютени стопани от всички социални слоеве.


Бележки
1* “Народен другар” бр. 137 от 10 ноември 1981 г.
2* В. “Работнически вестник” г. ХХV, бр. 86 от 13 октомври 1921 г.
3* В. “Тракиец”, бр. 18 от 30 октомври 1923 г.
4* В. “Народен другар” бр. 137 от 10 ноември 1981 г.
5* В. “Тракиец” бр. 38 от 23 февруари 1924 г.
6* В. “Тунджа” бр. 283 от 4 май 1924 г.
7* В. “Народен другар” бр. 137 от 10 ноември 1981 г.
8* В. “Народен другар” бр. 137 от 10 ноември 1981 г.
9* В. “Ямболски зов” бр. 8 от 6 декември 1930 г.
10* В. “Тунджа” бр. 636 от 22 май 1932 г.
11* В. “Работнически вестник” бр. 4 от 16 януари 1932 г.
12* В. “Тракиец” бр. 358 от 28 август 1932 г.
13* В. “Тракиец” бр. 356 от 11 август 1932 г.
14* В. “Тракиец” бр. 452 от 18 ноември 1934 г.
15* ДА - Ямбол, фонд 66-К оп. 2 арх. ед. 4, л. 35
16* В. “Народен другар” бр. 137 от 10 ноември 1981 г.
17* В. “Тракиец” бр. 516 от 23 февруари 1936 г.
18* В. “Тракиец” бр. 581 от 30 май 1937 г.
19* В. “Тракиец” бр. 621 от 16 март 1938 г.
20* В. “Тракиец” бр. 618 от 13 февруари 1938 г.
21* ДА - Ямбол, фонд 68-к опис 1 арх.ед. 3
22* ДА - Ямбол, фонд 87 К оп.1
23* ДА фонд 87 К арх.ед. 69
24* В. “Тракиец” бр. 612 от 1 януари 1938 г.
25* В. “Тракиец” бр. 691 от 30 юли 1939 г.
26* В. “Тракиец” бр. 33 от 13 юни 1937 г.
27* В. “Тунджа” от 11 март 1922 г.
28* В. “Тунджа” от 2 януари 1923 г.
29* В. “Тракиец” бр. 533 от 8.IХ.1936 г.
30* ДА - Ямбол, фонд 154 К, опис 1, арх. ед. 2
31* ДА - Ямбол, фонд 87 К, арх.ед. 81
32* В. “Тракиец” бр. 385 от 24 май 1933 г.
33* В. “Тракиец” бр. 387 от 11 юли 1933 г.
34* В. “Тракиец” бр. 413 от 16 януари 1934 г.
35* В. “Тунджа” бр. 33 от 8 август 1922 г.
36* ДА - Ямбол, фонд 87-К, арх.ед. 15
37* В. “Тунджа” бр. 648 от октомври 1932 г. и бр. 651 от ноември 1932 г.
38* В. “Тракиец” бр. 462 от 3 февруари 1935 г.; в. “Тракиец” бр. 463 от 10 февруари 1935 г.
39* ДА - Ямбол, фонд 87-К арх. ед. 15
40* ДА - Ямбол, фонд 154, оп. 1 арх.ед. 2
41* ДА - Ямбол, фонд 87-К, арх.ед. 15
42* В. “Тракиец”, бр. 523 от 12 април 1936 г.
43* ДА - Ямбол, фонд 153-К, оп. 1, арх.ед. 1 и 2
44* ДА - Ямбол, фонд 87-К, арх.ед. 17
45* В. “Тракиец” бр. 321, бр. 597 от 1931 г., бр. 389 от 1933 г., бр. 473 от 1935 г., бр. 572 от 1937 г. и др.
46* В. “Тракиец” бр. 362 от 23 октомври 1932 г.
47* В. “Тракиец” бр. 364 от 20 ноември 1932 г.
48* В. “Тракиец” бр. 477 от 19 май 1935 г.
49* В. “Тракиец” бр. 522 от 5 април 1936 г. и 732 от 26 май 1940 г.
50* В. “Тракиец” бр. 604 от 7 ноември 1937 г.
51* ДА - Ямбол, фонд 161 арх.ед. 1, 2, 3 и 20
52* В. “Тракиец” бр. 458 от 1 януари 1935 г.
53* В. “Тракиец” бр. 314 от 14 март 1931 г.
54* В. “Тракиец” бр. 572 от 28 март 1937 г.