За автора  
  Предговор  
I. 
Прирoдогеографски сведения  
II. 
Из далечното минало  
III. 
През годините на Османското робство  
IV.
От Освобождението до края на войните (1976 - 1918 г.)  
V.
Развитие между двете световни войни (1918 - 1945 г.)  
VI.
Бит и култура  
  Послеслов  
 
Приложения:
 
1. 
Родословие на първозаселниците  
2. 
Народни песни  
3. 
Списък на убитите през войните  
4. 
Списък на участниците в Отечествената война  
5. 
Списък на участниците в Кооперация "Взаимна помощ"  
6. 
Списък на завършилите Висше образование  
7. 
Списък на Директорите на училището  
8. 
Списък на началниците на ТПС в селото  
  Фотоси  
  Корица  
   
 5 Далечно минало - село Войника, Ямболско

Глава II.


ИЗ ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО


Разположено в полите на Бакаджишките възвишения землището на днешното с. Войника е изключително богато на археологически паметници от различни исторически епохи - селища, некрополи, крепости и др. Според разказите на възрастни хора в него са открити следи от 14 некропола (гробища). Поради това на някои места е станало наслояване на следи от различни култури. Но тъй като досега не са правени археологически проучвания е много трудно те да се разграничат и датират. Все пак теренните проучвания, случайно откритите находки и стигналите до нас предания свидетелствуват, че в землището на селото се намират останки от живота на хората още от неолитната епоха.


1. Следи от човешки поселения от праисторическата епоха и античността

Благоприятните дадености - хубавият климат, плодородната почва и бистрите и чисти води на реките Арнаушка и Селска, привличат хората още преди хилядолетия. Най-ранните следи от човешки поселения са от неолитната (новокаменната) епоха, която се отнася приблизително между петото и второто хилядолетие преди н.е., и са открити в местността “Манда гьол”, която се намира в самите поли на Бакаджика на 4 км южно от днешното село. Там на терена се срещат голямо количество фрагменти от керамика. Според спомените на стари хора там е бил намерен бронзов конник, който не е запазен. Селището е забелязано и описано още от Братя Шкорпил в края на 19 век. 1
Макар изследователите археолози да са единодушни, че земите на горнотракийската равнина се били гъсто заселени с траки, в землището на с. Войника са открити сравнително малко останки от тази епоха. Известно е, че траките са били носители на бронзовата и желязна култури и продължили да обитават тези земи и през античността. Следи от тракийски поселения са открити пак в спомената вече м. “Манда гьол”, което свидетелствува, че тракийското селище е било изградено върху съществуващото преди това неолитно поселение. Известни податки за наличието на друго тракийско селище съществуват и в м. “Гърбушев кайнак”, където са намерени питуси (делви) и тракийски хромел. 2
На 1,5 км северно от селото в м. “Калчева чешма” при каптиране на извора някога са открити основите на малка църква, до олтара на която изтича вода. На около 50 метра на изток от тази църква в някогашното лозе на Диньо Стратиев през 1954 г. при обработване на почвата са разкрити подова настилка от каменни плочи с доста голяма квадратура, вероятно принадлежаща на обществена сграда. Ако се направи внимателен обзор наоколо, се вижда, че има значително натрупване на камъни, което предполага, че е имало селище. Някога много камъни са изнесени на пътя, после пренесени в селото за строежи. Там са намерени монети от Филип II Македонски (356-336), мраморна плоча и др., които не са запазени. Те обаче свидетелствуват, че там е съществувал човешки живот и през елинистическата епоха. 3
След завладяването на Тракия от римляните през I век на н.е. землището на с. Войника, включително и Планинските възвишения се оказват гъсто население. Освен благоприятните условия за земеделие и скотовъдство вниманието на човека е привлечено от богатствата на планинския масив. Потвърждение на това е факта, че на намиращите се западно от Войнишките възвишения, разположени северно от с. Тамарино други възвишения, в съществуващата до неотдавна там мина по време на работа е открито дървено рударско корито, което се съхранява в Историческия музей - Ямбол и свидетелствува, че в римско време там е съществувала мина. 4 Ще добавим, че старите имена на някои от селата разположени южно от Войнишките възвишения - Бургуджикьой (Поляна) и Дюкмен (Леярово) са едно косвено доказателство, че и там е съществувал рудодобив.
В периода на римското владичество в провинция Тракия била създадена добре развита пътна мрежа. При изграждането й Войнишките възвишения се оказват естествен ориентир и землището на селото се превръща в оживен кръстопът на военни и търговски пътища. Край Войнишките възвишения минавал пътя, който през Рижкия проход свързвал Мизия с Тракия. Оттук минавал известния Солен път, който започвал от черноморските градове и продължавал към вътрешността на Тракия. Всичко това не само осигурява прехрана на населението, но и допринася за оживяването на района.
Наред с тракийското селище в м. “Манда гьол”, което продължило да съществува и през римско време, най-забележителния археологически обект от античната епоха е античната крепост Калето, развалините от която се намират на най-западната и най-високата част на Войнишките възвишения и отстои на около 1 км - южно от днешното село. На отделни места останките от крепостните зидове са запазени на 1 м височина. И днес личи, че входът на крепостта се е намирал на източната страна. Размерите на крепостта са 130 м дължина и 90 м широчина, а дебелината на зида, изграден от ломен камък е 1,5 м. Стените градени от ломен камък са от времето на преустройството на крепостта през средновековието. Вероятно в основите им ще се открият останки от градеж с дялани камъни (квадри), които са характерни за античността.
Зидана е с бял хоросан, примесен с едро счукани тухли. 5 В и около Калето са намерени върхове от стрели, много фрагменти от керамика и стари монети с изписана върху тях буква “М”, между които и византийски от VI век, което доказва, че крепостта продължава да съществува и през късната античност.6 Следи от антично селище са открити и в м. “Гърбушев кайнак”, където са намерени монети от Гардиан III (238-244 г.), сечени в Анхиало7, както и в м. “Андонов кайнак”.8 В м. “Капаклия” на 1,5 км югозападно от селото са намерени антични монети от Каракала.


2. Паметници от времето на първата и втора български държави(VII-XIV в.)

Разнообразният релеф и добрите условия за живот привличат вниманието и на нашите прадеди-славяните и прабългарите. Скоро след основаването през 681 г. на първата българска държава и сключването през 705 г. на договора между хан Тервел и Византия за присъединяването на областта Загоре, която включвала земите южно от Стара планина и източно от Сливен, в пределите на българската държава, землището на днешното с. Войника и Войнишките възвишения влизат в пределите й.9 След изграждането на внушителното отбранително съоръжение “Пресечена земя”, получила по-късно името “Еркесия” землището на селото остава в пределите на Византия. По-късно обаче влиза в пределите на българската държава. Поради всичко това тези земи се превърнали във вековна спорна зона между България и Византия, в арена на непрекъснати сблъсъци и опустошителни войни, в които участвувало и пограничното население. Още по-голямо стратегическо значение придобил пътят свързващ Преслав с Цариград, който и според Б. Нейков се наричал “Цар петров път”. Поради това по всички стратегически височини били изградени крепости, които трябвало да спират набезите на неприятеля.
Поради своето важно местонахождение планинските възвишения край днешното село Войника се превръщат в непристъпна българска твърдина10, която била поддържана до падането на българското царство под османско робство. Според Братя Шкорпил на мястото на Калето се намирал град Милеона, където хан Кормисош настоявал да минава граничната линия между България и Византия. Известният български историк В. Н. Златарски твърди, че на това място трябва да се дири средновековния град Маркели, известен като граничен град между България и Византия. Той е убеден, че най-приляга крепостта Маркели да се търси на връх Бакаджик при с. Войника, където и днес се виждат развалини от стара крепост и освен това той се намира на юг от самия пограничен окоп. Тъкмо разположението й в близост точно до оная точка на Еркесията, гдето тя се врязва вътре в българската територия и стои най-близо до южния изход на Верегавската клисура позволявало чрез нея да се отбранява цялата погранична линия до морето. Затова според него всички византийски императори са почвали своите походи именно от тази крепост.11
На южната част под Калето се намира манастирът “Св. Богородица (Успение Богородично), който също е в развалини. За него преданието говори, че е съществувал от времето преди османското нашествие. Манастирът е бил сборище на войниците охраняващи границата и всяка година свободните от наряд войници от селото се събирали на храмовия празник “Успение Богородично”. Многократно бил опожаряван. Днес от стария манастир е останало само аязмото.12
В подножието на възвишението в различно време възникнали и съществували няколко средновековни селища и некрополи. В м. “Андонов кайнак” се срещат останки от средновековно селище. Наред с многобройните фрагменти от строителна керамика там са намерени византийски монети от IX-X век. На 3 км югозападно от днешното село в м. “Гърбушев кайнак” се намират останки от голям средновековен некропол. При обработка на на земята са разкрити няколко погребения от които са извадени женски накити - две стъклени гривни, една гривна от четворно усукана бронзова тел, четири бронзови пръстена и др. По техниката на изработката им те се датират от XI-XII век. В м. “Абаджи юрт” са открити останки от друго средновековно селище. Макар че е трудно да се определят неговите размери, намерените на повърхността парчета от битова керамика - устия и дръжки на стомни, дъна на различни съдове и др., украсени с цветна глазура и сграфито са сигурно доказателство, че селото е съществувало по време на Втората българска държава.13
Още от далечното минало се знае, че селата намиращи се между Черно море на изток и река Тунджа на запад, между проходите на Стара планина до Странджа и Сакар планина още по времето на българските царе са били войнишки села14 и населението им е ползвало редица данъчни облекчения и привилегии от страна на държавата. Без съмнение с такива привилегии и облекчения са се ползвали и българите живеещи в селата разположени в подножието на Войнишките възвишения. Такова било старото село Войник.


Бележки:
1. Д. Димитрова, Ж. Попов, Археологически паметници в Ямболски окръг; К. и Х. Шкорпил, Паметници от Българско. Могили., Пл., 1898 г.; Развитие на селищата в Община Войника, в. “Нар. другар” от 1 юли 1982 г.
2. Д. Димитрова, Ж. Попов, Цит. съч., с.17; В. “Нар. другар” от 2 юли 1982 г.
3. Д. Драганов, В. “Изгрев”, издаван в с. Войника, № 8 от 24 април 1982 г.
4. Исторически музей - Ямбол, античен отдел, инв. книга № 56
5. Д. Димитрова, Ж. Попов, Цит. съч., с.17; К. и Х. Шкорпил, Цит. съч., с..... Сб. “Абоба-Плиска”, ...
6. Т. Герасимов, Колективни находки на монети през последните години, Изб. на БАН, т. XV, 1946, с.239
7. Д. Драганов, в. “Изгрев”, № 8 от 24 април 1982 г.
8. В. “Нар. другар”, № 81 от 3 юли 1982 г.
9. В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, С., 1970 г., с. 231
10. Б. Нейков, Факийско предание, С., 1985 г., с.14,17,27
11. В. Н. Златарски, Цит. съч., с. 178-180
12. П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, С., 1973 г.
13. В. “Нар. другар”, № 81 от 3 юли 1982 г., № 82 от 6 юли 1982 г.
14. Б. Пейков, Цит. съч., с. 15