За автора  
  Предговор  
I. 
Прирoдогеографски сведения  
II. 
Из далечното минало  
III. 
През годините на Османското робство  
IV.
От Освобождението до края на войните (1976 - 1918 г.)  
V.
Развитие между двете световни войни (1918 - 1945 г.)  
VI.
Бит и култура  
  Послеслов  
 
Приложения:
 
1. 
Родословие на първозаселниците  
2. 
Народни песни  
3. 
Списък на убитите през войните  
4. 
Списък на участниците в Отечествената война  
5. 
Списък на участниците в Кооперация "Взаимна помощ"  
6. 
Списък на завършилите Висше образование  
7. 
Списък на Директорите на училището  
8. 
Списък на началниците на ТПС в селото  
  Фотоси  
  Корица  
   
 13 Народни песни - село Войника, Ямболско

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО ВОЙНИКА


1. Коледарски

Ставайте, момци, коледари
Ставайте, момци, коледари
на глава, на крака!
Снощи пътихме кални пъти,
окаляхме черни чизми,
порусихме каврък калпаци.
Не отивахме на зло място,
най-отидохме на добро място,
в стан, стани господин.
С крака потропахме,
с ръце похлопахме.
Той беше добър човек,
стана отвори ни чемшир порти,
че ни дари добра дара:
вит превит кравай,
на кравая кръст-дукато.
Туй дукато, който го е лял и прелял,
да му даде господ три кадалъка,
три кадалъка, три жълти бъклици!
Първа да венчава
в неделя млада булка,
втората да кръщава
в понеделник малки деца,

третата като шаро агне
на Гергьовден,
като бял мед на Илинден.
Малка мома с чужд сукман,
чужд сукман, чужда риза.
Где я видя баща й,
баща й и майка й.
Баща й грабна копралята,
майка й взе бухалката.
Плеснаха я по герени, по зелени:
- Какво си правила
през коледни пости,
през дългите нощи.
Да би прела и тъкала,
да направиш свой сукман,
свой сукман, своя риза!
Да излезеш на хорото,
на хорото и на сбора!
Речете момци, коледари “Амин”!


Тази молитва записах
от Йовчо Тодоров Енчев

Стани ми, стани, нине!
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Че ти идат добри гости.
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Добри гости, коледари.
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Ако си сънен, буден бъди!
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Ако си пиян, трезвен бъди!
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Отвори ни чемшир порти!
Стани ми, стани, нине,
стани ми, господине!
Дойна мома
/пее се на мома/
Похвали се, коладе ле,
Дойна мома, коладе ле,
на извора, коладе ле,
пред момите, коладе ле,
пред момците, коладе ле,
че си има, коладе ле,
девет ризи, коладе ле,
копринени, коладе ле,
а десета, коладе ле,
сърма и злато, коладе ле.
Де я зачу, коладе ле,
Нанко чобану, коладе ле,
- Ой тай тебе, коладе ле,
Дойна мома, коладе ле,
че как смееш, коладе ле,
да се хвалиш, коладе ле.

Аз си имам, коладе ле,
девет стада, коладе ле,
а десето, коладе ле,
вакла рода, коладе ле.
Отговаря, коладе ле,
Дойна мома, коладе ле:
- Аз ще стана, коладе ле,
ситен метил, коладе ле,
да изморя, коладе ле,
девет села, коладе ле,
и десето, коладе ле.
Отговаря, коладе ле,
Нанко чобан, коладе ле:
- Аз ще стана, коладе ле,
ситен молец, коладе ле,
ще опаса, коладе ле,
тънки ризи, коладе ле,


Записах от Йовчо Тодоров Енчев

У Тодорчови свещи светят
/пее се на кръстник/
Снощи минах край Тодорчови, Тодорчо ле, младо кумче,
снощи вечер по вечеря, Тодорчо ле, младо кумче.
В Тодорчови хора гъгрят, Тодорчо ле, младо кумче,
хора гъгрят, свещи светят, Тодорчо ле, младо кумче.
То не било нищо друго, Тодорчо ле, младо кумче,
най е било сам си Тодор, Тодорчо ле, младо кумче,

кон седлае, кон обяздва, Тодорчо ле, младо кумче,
да си отва татък долу, Тодорчо ле, младо кумче,
татък долу да венчава, Тодорчо ле, младо кумче,
да венчава млади булки, Тодорчо ле, младо кумче.
Хай наздраве, добър юнак, Тодорчо ле, младо кумче!

Записах от Йовчо Тодоров Енчев

Дойне ле
/пее се на мома/
Вий се птица, Дойне ле, коладе ле,
над Дойнини, добро ле, коладе ле,
Вий се овня, Дойне ле, коладе ле,
та си кацна, добро ле, коладе ле,
в градинка, Дойне ле, коладе ле,
в ран босилек, добро ле, коладе ле.
Где я съзря, Дойне ле, коладе ле,
сив соколец, добро ле, коладе ле,
че си кацна, Дойне ле, коладе ле,
в Дойнини, добро ле, коладе ле,
на стрехичка, Дойне ле, коладе ле.
Сокол пищи, добро ле, коладе ле,
да си моли, Дойне ле, коладе ле,
- Излез, излез, добро ле, коладе ле,
Дойне ле, добро ле, коладе ле,
та запретни, добро ле, коладе ле,
писани поли, Дойне ле, коладе ле,
та разгазе, добро ле, коладе ле,
ран босилек, Дойне ле, коладе ле,
да изплашиш, добро ле, коладе ле,
пъстра птица, Дойне ле, коладе ле.
Аз ще хвана, добро ле, коладе ле,
пъстра птица, Дойне ле, коладе ле,
аз ще изям, добро ле, коладе ле,
бяло месо, Дойне ле, коладе ле.
Теб ще отдам, добро ле, коладе ле,
писани перца, Дойне ле, коладе ле.
Да ги носиш, добро ле, коладе ле,
по хората, Дойне ле, коладе ле,

по сбората, добро ле, коладе ле.
Птица пищи, Дойне ле, коладе ле,
да се моли, добро ле, коладе ле:
- Не ме плаши, Дойне ле, коладе ле,
Дойне моме, добро ле, коладе ле!
Дой ли пролет, Дойне ле, коладе ле,
аз ще свия, добро ле, коладе ле,
вито гнездо, Дойне ле, коладе ле,
аз ще измътя, добро ле, коладе ле,
пъстри пилци, Дойне ле, коладе ле.
Теб ще дам, добро ле, коладе ле,
едно пилце, Дойне ле, коладе ле.
Да ти пее, добро ле, коладе ле,
вечер късно, Дойне ле, коладе ле,
на лягане, добро ле, коладе ле.
Да ти пее, Дойне ле, коладе ле,
сутрин рано, добро ле, коладе ле,
на ставане, Дойне ле, коладе ле.
Кога дойдат, добро ле, коладе ле,
добри гости, Дойне ле, коладе ле,
сватовници, добро ле, коладе ле,
те ще речат, Дойне ле, коладе ле:
- Барем мома, добро ле, коладе ле!
- Барем чудо, Дойне ле, коладе ле!
Какво е пилце, добро ле, коладе ле,
отгледала, Дойне ле, коладе ле,
да й пее, добро ле, коладе ле.
Ой наздраве, Дойне ле, коладе ле!


Записах от Йовчо Тодоров Енчев

Изгряла е ясна зора
/пее се на ерген/

Изгряла е ясна зора, из хубава Влашка земя.
То не било ясна зора, из хубава Влашка земя,
най е било добър юнак, из хубава Влашка земя,
добър юнак с хранен коня, из хубава Влашка земя.
Гюл Гюлюм града, из хубава Влашка земя.
Наизлезли са гюл граждани, из хубава Влашка земя,
все житари, из хубава Влашка земя,
да си молят добър юнак, из хубава Влашка земя:
- Бре стой юнак, не ни пали, из хубава Влашка земя!
Ще ти дарим добра дара, из хубава Влашка земя,
добра дара, жълто жито, из хубава Влашка земя!
Юнак спира, кон не спира, из хубава Влашка земя.
Кон въздиша син бял пламък, из хубава Влашка земя,
да си пали Гюл Гюлюм града, из хубава Влашка земя.
Наизлезли са гюл граждани, из хубава Влашка земя,
гюл граждани все бакали, из хубава Влашка земя,
да си молят добър юнак, из хубава Влашка земя:



- Бре стой юнак, не ни пали, из хубава Влашка земя!
Ще те дарим добра дара, из хубава Влашка земя,
добра дара триста мери, из хубава Влашка земя,
триста мери руйно вино, из хубава Влашка земя.
Юнак спира, кон не спира, из хубава Влашка земя.
Кон въздиша син бял пламък, из хубава Влашка земя,
да си пали Гюл Гюлюм града, из хубава Влашка земя.
Наизлезли са все стари баби, из хубава Влашка земя,
да си молят добър юнак, из хубава Влашка земя:
- Бре стой, не ни пали, из хубава Влашка земя!
Ще ти дарим добра дара, из хубава Влашка земя,
добра дара, малка мома, из хубава Влашка земя.
Юнак спира и кон спира, из хубава Влашка земя.
Дали са му малка мома, из хубава Влашка земя.
Че я йодзе добър юнак, из хубава Влашка земя,
че отиде татък долу, из хубава Влашка земя,
татък долу из тяхно село, из хубава Влашка земя.
Иой наздраве добър юнак, из хубава Влашка земя!

Записах от Енчо Тодоров Енчев

Дял делили
/пее се, когато стопанинът има синове/

Дял делили, коладе, коладе ле,
двама братя, коладе, коладе ле.
Дял се падна, коладе, коладе ле,
голям братец, коладе, коладе ле,
дълги ниви, коладе, коладе ле,
и чаири, коладе, коладе ле.
Дял се падна, коладе, коладе ле,
малък братец, коладе, коладе ле,
воденичка, коладе, коладе ле,
с годеничка, коладе, коладе ле.
Разсърди се, коладе, коладе ле,
малък братец, коладе, коладе ле,

че си влезе, коладе, коладе ле,
че изкара, коладе, коладе ле,
хранен коня, коладе, коладе ле.
Оседла го, коладе, коладе ле,
обязди го, коладе, коладе ле.
Че препаса, коладе, коладе ле,
тънка сабя, коладе, коладе ле.
Че се метна, коладе, коладе ле,
на врани коня, коладе, коладе ле,
че отиде, коладе, коладе ле,
татък долу, коладе, коладе ле,
да си обиди, коладе, коладе ле,
дълги ниви, коладе, коладе ле,
и чаири, коладе, коладе ле.


Сред чаири, коладе, коладе ле,
сур елена, коладе, коладе ле.
Отговаря, коладе, коладе ле,
малък братец, коладе, коладе ле:
- Що ми пасеш, коладе, коладе ле,
дълги ниви, коладе, коладе ле,
и чаири, коладе, коладе ле.
Ще те стигна, коладе, коладе ле,
и убия, коладе, коладе ле.
Че извади, коладе, коладе ле,
тънка сабя, коладе, коладе ле,

че си срита, коладе, коладе ле,
вранен коня, коладе, коладе ле,
та удари, коладе, коладе ле,
сур елена, коладе, коладе ле.
Текнали са, коладе, коладе ле,
дор три реки, коладе, коладе ле,
първа река, коладе, коладе ле,
руйно вино, коладе, коладе ле,
втора река, коладе, коладе ле,
жълто жито, коладе, коладе ле,
трета река, коладе, коладе ле,
бяло мляко, коладе, коладе ле.


Записах от Енчо Тодоров Енчев

2. При лазаруване

Заспало е детенце
Заспало е детенце,
под бял-червен трендафил,
под морава лиляка.
Майка му го будеше:

- Стани, стани, детенце,
да погледаш лазара!
как е лазар пременен,
все със булска премяна
и с булско дукато.
Георги мама думаше
Георги мама думаше:
- Мамо, мила мамо,
мамо ожени ма,
тейко, задоми ма.
Къща ми направи
на връх, на могила
на кър, на поляна,

дето вятър вее,
гдето слънце грее.
Двори да нагрее,
кога излезе мамо
Гергьовото булче
с моравото сукно,
сукно до петите.
В село куюмджии дойдоха
/пее се при припяване на мома за ерген/
В село куюмджии дойдоха,
дойдоха и кондисаха,
кондисаха и попитаха:
- Кой има син за сгода,
за сгода, за сгодяване?
Димитър чорбаджи,
чорбаджи назлъджи,
той има сина за сгода,
за сгода, за сгодяване.
- Да даде гривни да лее
и столовати пръстени!
На него ще гривни направим,
гривни и пръстени!
Гривните на Марийка,
а пръстените на Стояна,
на Стояна, баш ергена.
Костадин си коня кове
Костадин си коня кове
на Алекси налбантина,
а сестра му Ангелина,
тя си брата пита:
- Що си ковеш хранян коня?
Да не тъкмиш бяг да бягаш,
бяг да бягаш, плен да плениш?
Отговаря Костадина:
- Мари сестро Ангелино,
щом ме питаш да ти кажа.
Аз не бягам плен да пленя,
а най-тъкмя да се годя,
да се годя, да се женя.
Отговаря Ангелина:
- А бре, байно, Костадине!

Ако тъкмиш да се годиш,
да се годиш, да се жениш,
слушай какво да ти кажа:
Нахрани си вранен коня,
начеши си черен перчем,
накриви си черен калпак.
Кога идеш да се годиш,
да се годиш, да се жениш,
че да кажат хората:
да бе ерген, да бе чудо!
Че блазя й на таз мома,
която вземе тоз ерген!


Записах от Димка Стоянова Маринова

3. Гергьовденски

Почина мома Диляна
Почина мома Диляна,
по Великден на хората,
по Гергьовден по сбората.
Мама Диляна плачеше:
- Стани, стани Диляно,
стани, Диляно, погледай!
Куковица кукува
сред агнило на круша,
малки агънца преспива,
вакли овчари събужда
да ранят рано в неделя,
да доят мляко неделно,
да правят сир’не гергьовско.
Пеперуда лята
Пеперуда лята
над вода се мята,
на бога се моли:
- Бре дай боже,
ситен дъждец,
да се роди жито,
жито едрокласо
и просец за пиленца!
Да ни меси мама
житен питен кравай,

при огъня месен,
на слънцето печен,
с чикеля стърган.
Който има овце,
сирене да даде!
Който има крави,
масло да даде!
Който има пчели,
восък да даде!


Записах от Бъна Христанова

4. Сватбарски

Трепнали са девет сита
Трепнали са девет сита,
да пресяват, да превяват
гора, вода и планина.
Останало е едно дърво
непревято, непресято.
Край дървото вита стърга,
в стъргата сиво стадо.

Сред стадото вакъл овчар
да избира вакла звиска.
Не е било вакъл овчар,
най е било вакъл Иван
да избира вакла Пенка.


Записах от Стояна Ив. Топалска

Събрали се събор момци
Събрали се събор момци,
тръгнали са смян да берат.
Насъбрали са, върнали се.
Седнали са дял да делят.
Секи му се дял паднало,
Иван му се дял не падна,
най му се падна вакла Пенка
Записах от Стояна Ив. Топалска
 
Юнак през гора вървеше
Юнак през гора вървеше,
сив сокол в ръка държеше,
а сокол му се моли:
- Юначе, дели бошначе,
разпусни ми крилата,
да хвръкна, подхвръкна,
в Иванови двори да кацна,
в този двор има веселба.
Мама си сина женеше,
нова му къща правеше,
с девет бели комина,
с дванадесет пенжури.
Находи ли се Иване
Находи ли се Иване,
на твойта хубост и младост,
на твойта герджик премяна,
на твойте чифте пищови.
Иванови другари,
те на вратник седяха
и си на Иван викаха:
- Хайде на чешма да идем!

Иван на другари думаше:
- Вървете вие другари!
А на майка си думаше:
- Мамо ма, мамо миличка!
Досега бях с тебе
от тук натъй
с първо либе Пенка.
Вила се лоза
Вила се лоза винена,
винена и ракиена.
Не било лоза винена,
винена и ракиена.
Най била мома хубава,
с побратима си хортува,
с побратима си Милена:
- Ходите, къде ходите,
кога за мене дойдете,
много сватбари елате!
Малко съм мома ходила,
мног съм дари готвила:
на всеки сват по ат,
на стари свата два ата,
на кума черни биволи,
а на кумата Еленка
зелена дема момия.
Руска тъче
Руска тъче жълто було,
мари Руске, консул Руске,
жълто було за пребула,
мари Руске, консул Руске.
Да се венчей с Ивана,
мари Руске, консул Руске,
с Ивана, с чобана,
мари Руске, консул Руске.

Мама Руска люто кълне,
мари Руске, консул Руске:
- Здрава да са не пребулиш,
мари Руске, консул Руске,
с Ивана, с чобана,
мари Руске, консул Руске.


Записах от Динка Стоянова Маринова

5. Жътварски

Мари Пено
/пее се преди пладне/
Пенка на мама думаше, мари Пени мо:
- Мале мо, мила майчице, мари Пени мо,
аз ще се мамо потурча, мари Пени мо.
Мама на Пенка думаше, мари Пени мо:
- Недей се, Пенке, потурчва, мари Пени мо,
турската вяра е лоша, мари Пени мо,
не знаят ни делник, ни празник, мари Пени мо,
ни кога е света неделя, мари Пени мо.
Пенка си мама не слуша, мари Пени мо.
В петък се Пенка потурчи, мари Пени мо,

в събота е кадънувала, мари Пени мо,
в неделя е рано станила, мари Пени мо,
че си глава умила, мари Пени мо,
умила и се оплела, мари Пени мо.
Че си грабна вила на рамо, мари Пени мо,
отишла е сено да сбира, мари Пени мо.
Сбирала е Пенка до пладне, мари Пени мо,
че се ясно провикна, мари Пени мо:
- Да се провали и проседне, мари Пени мо,
който майка си не слуша, мари Пени мо,
та си вярата напусне, мари Пени мо.
Мама на слънце думаше
/пее се към пладне/
Мама на слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
нали ти мама заръча,
до пладне силно да грееш,
от пладне в облак да влезеш.
Че изгорях, изгоряха
жетвари по чакъми,
орачи по нивите,
косачи по ливади,
малки деца в люлчици.
Слънце на мама думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
ти ми мамо заръча,
до пладне силно да грея,
от пладне в облак да вляза,
ала се мамо загледах,
в една мома хубава.
Аз грея силно на небето,
тя грее силно на земята.
Заспала е бяла Тодорка
Заспала е бяла Тодорка
под дърво орехово.
Буйнали буйни ветрове,
летнали летни дъждове,
Тодорка от сън дигнали.
Тодорка ги люто кълнеше:
- Ветро льо, ненавейко,
дъждо льо, неналетнико!
Стават девет години
откак е мама умряла,
на сън не бях я видяла,
сега я на сън сънувах.

Ситно ма мама плетеше
и хитро ма мама учеше.
Малка те, мама оставих,
не можах да те науча
на гергьов ситно да шиеш.
Тодорке, мила мамина,
в събота глава недей ми,
в неделя дюлбен недей пра.
Като ми хляба подадеш,
ще ми е хляба сапунен,
ще ми е водата хумена.
Записах от Яна Жекова Славова
Слънцето трепти да зайде
Слънцето трепти да зайде,
Димитър чакъм захваща
с неговата сестра Станчица.
Димитър Станка думаше:
- Я викни, сестро, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Станка на Димитър думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
нали ни мама заръча,
слънцето като захожда,
ние в двори да бъде,
че имам либе хайдутин,

на тебе върли душманин.
Той ще ме по глас познае
и по думи разбере,
право при нази ще дойде,
тебе ще, байно, убие,
а мене ще, байно, да вземе.
Димитър Станка думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се!
Докато съм ази при тебе,
не ще те глава заболи,
не ще те треска утресе.


Записах от Яна Жекова Славова

6. Седенкарски

Радка на мама думаше
Радка на мама думаше:
- Като ме мамо годите
годите да ме жените
оти ма не питате,
че аз за годене ли съм,
че аз за женене ли съм?
Мене ме мамо змей люби,
змей либе и ще ме вземе.
Че как ми рече млад змейно:
- Радке ле, либе, Радке ле,
аз кога дойда за тебе,
цялото село ще огрея
вашата къща ще пламне,
ще пламне, няма да изгори,
ти да се, Радке, не плашиш.
Таман си Радка туй издума,
ето и змейно пристигнал
с други много змейове,
змейове още змейници.
Змейници Радка думаха:
- Радке ле, мома хубава!
Разплитай ситни плетенки,
нашенски да те оплетем,
нашенски, Радке, по змейски.

Радка змеици послуша,
разплете ситни плетенки,
че я по змейски оплели.
Те си Радка вземаха
и се назад върнаха.
Вървели що са вървели,
наели в поле широко.
Насреща идат пет коля,
пет коля снопи и сено.
Радка на змейно думаше:
- Змейно ле, огън и пламък!
Можеш ли запали тез коля,
тез коля снопи и сено.
Змейно на Радка думаше:
- Снопите, Радке, запалвам,
ала сеното не мога,
че има билки всякакви.
Ако сеното запаля,
Ний ще се двама разделим.
Като чу Радка тез думи,
тя се сеното запали
и се със змейно раздели.


Записах от Руска Тенева Енчева

Изгряла е звезда алена
Изгряла е звезда алена,
алена дори морава,
като е изгряла,
цялото небе огряла.
То не било звезда алена,
най било Радка змейница,
мъжка си рожба добила,
три дни навън не излязла.

Като навън излязла,
златни си пелени простряла.
Всички чули, бегали,
само Радка не чула,
не чула и не бегала.
Змейове Радка грабнали
и са я в небеса вземали.


Записах от Динка Стоянова Маринова

Марийка двори метеше
Марийка двори метеше,
с босилкова метлица.
Двама я братя гледаха,
гледаха и се чудеха,
един си на друг думаха:
Тази наша сестра Марийка,
хубава мома ще стане.
Ний ще купим на Марийка
зелена дема момия,
зелена, дьорт кешелия.
Где зачула буля й,
буля й, касканджийката,
тя си каил не стана.
Тя стана рано в неделя
че си детето окъпа
и го в люлка сложила,
че му главата отряза,
нож му под глава сложила
и на Марийка заръча:
- Калино, зълво Марийке,
аз ще на черква ида.
Ако ми детето зареве,
люлката му залюлей,
да не го зълво отвиваш!
Ходила и се върнала.
- Калино, зълво Марийке,
заплака ли ми детето,

залюля ли му люлката?
Марийка буля думаше:
- Бульо мо бульо миличка,
не ти детето заплака,
нито му люлка залюлях.
Тя си детето открила,
викнала, та заплакала:
- Стояне либе Стояне!
Нали ти казах, Стояне,
Таз ваша сестра Марийка,
тя няма човек да стане.
Аз на черква отидох,
тя ми детето заклала,
нож му под глава сложила.
Марийка дума бати си:
- Бате ле, бате Стояне!
Ако съм го сторила,
сторила и направила,
голяма меджия сберете,
много тръне насечете,
голям огън накладете,
мене в огън хвърлете.
Ако съм го сторила,
аз в огъня ще изгоря.
Ако не съм го сторила,
дъжд ще огън загаси.


Записах от Бъна Димитрова Дончева

Серю кехая
Овчари чукат кърмило,
кърмило овче зобило.
Ганчица ходи по двори,
алено було ветрее,
жълти алтъни дрънкаше
и на овчари думаше:
- Овчари Серюви другари,
когато при Серю идете,
при Серю кехая,

много му здраве носете
и си на Серю кажете,
прави що прави, да дойде,
много му е болно булчето.
Глава я боли не сяда,
треска я тресе не ляга,
от свекървени срамове,
от свекрови си съкъни.


Записах от Стояна Ив. Топалска

7. Великденски

Руска вода налива
Руска вода налива,
в бели медни бакъри.
Налива, не ги долива,
със сълзи ги Руска долива.
Из пътя пътник вървеше,
пътник на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче!
като си вода наливаш,
защо не ги доливаш,
защо ги със сълзи доливаш?
Майка ли ти е мащеха
или баща ти пастрок?
- Ой, пътниче, калнодрумниче,
като ме питаш, ще кажа.
Нито ми е майка мащеха,
нито ми е баща пастрок,
а стават девет години
как ме либе остави,
младо солдатче отиде,
мене под було остави,
не ми хабер провожда,
не си само дохожда.
Изгряла е звезда алена

Беглик се бере, Радо льо, караджовнице,
бере и се събира, Радо льо, караджовнице.
От всяко село по един-двама, Радо льо, караджовнице,
от наше село три мина, Радо льо, караджовнице,
беглишки овни да сбират, Радо льо, караджовнице.
И Рада иска да иде, Радо льо, караджовнице,
беглик да се събира, Радо льо, караджовнице.
Мама си Рада не пуща, Радо льо, караджовнице:
- Тук стой, Радо, не ходи, Радо льо, караджовнице,
беглика е лоша работа, Радо льо, караджовнице,
човек от беглик умира, Радо льо, караджовнице.


Рада си мама не слуша, Радо льо, караджовнице,
че се в беглика намеси, Радо льо, караджовнице,
в беглика с бегликчиите, Радо льо, караджовнице.
Вървели, що са вървели, Радо льо, караджовнице,
до Тунджа река допрели, Радо льо, караджовнице,
седнали да си починат, Радо льо, караджовнице.
Дор два са овни сборили, Радо льо, караджовнице,
сборили и сборичкали, Радо льо, караджовнице.
Рада са в Тунджа блъснали, Радо льо, караджовнице,
и от водата викаше, Радо льо, караджовнице:
- Да се провали и проседне, Радо льо, караджовнице,
който майка си не слуша, Радо льо, караджовнице.

Записах от Динка Стоянова Маринова