За автора  
  Предговор  
I. 
Прирoдогеографски сведения  
II. 
Из далечното минало  
III. 
През годините на Османското робство  
IV.
От Освобождението до края на войните (1976 - 1918 г.)  
V.
Развитие между двете световни войни (1918 - 1945 г.)  
VI.
Бит и култура  
  Послеслов  
 
Приложения:
 
1. 
Родословие на първозаселниците  
2. 
Народни песни  
3. 
Списък на убитите през войните  
4. 
Списък на участниците в Отечествената война  
5. 
Списък на участниците в Кооперация "Взаимна помощ"  
6. 
Списък на завършилите Висше образование  
7. 
Списък на Директорите на училището  
8. 
Списък на началниците на ТПС в селото  
  Фотоси  
  Корица  
   
 4 Приридо-географски сведения - село Войника, Ямболско

Глава I.


Природо - географски сведения


Топографско положение. Село Войника се намира на 30 км югоизточно от гр. Ямбол по пътя Ямбол-Средец-Бургас. Разположено е в Тунджанската хълмиста област, по северните склонове на Малкия Бакаджик, наречен още Войнишки Бакаджик. Съседни села са: на изток - село Зорница, на югоизток - село Александрово, на юг - село Поляна, на югозапад - село Каменец, на запад - село Тамарино, на северозапад - село Люлин, на север - село Недялско и на североизток - село Първенец.
Землището на селото има следните граници (според сегашното наименование на местностите): Байряк баир, Шумата, Караач бунар, Бакаджика, Чала баир, Манда гьол, Бялата пръст, Аш тепе, Чанаджика, Тюркменския сърт, Отула, Енимахленската шума, Трапа, Гаванките, Дичковия кайнак, Долните каби, и Горните каби. Землището обхваща 25 000 дка, от които 16 000 дка ниви, 9 000 дка гори и 200 дка лозя (според по-стари данни).
Теренът е предимно равнинен, прорязан от няколко реки и дерета. От север селото се опасва от една малка, но дълбоко врязла се река, която е продължение на Дряновата река и води началото си от Бакаджика. Селската река, която събира водите си от склоновете на Бакаджика и от двете големи чешми наречени Матевата и Йовчевата, се насочва точно на север, преминава през селото и го дели на две части - Източна (Средната махала) и Западна (Срещната махала).
Центърът на селото има наклон към северозапад и е с надморска височина 120-140 м. Мястото е каменисто и улиците по-малко се разкалват. Днес по-голямата част от улиците са асфалтирани, а останалите чакълирани.
Из цялото землище и около Бакаджика има много красиви места и обекти, добри за отдих и туризъм.
Войнишкият Бакаджик, гледан от селото, е разположен в дълга верига от изток към запад. Най-източната му част, започваща от Караач бунар, се състои от два малки баира (Малките баири). Седлото между тях се нарича Семеря. Преминава по-на запад през Гидика към същински Бакаджик, който се състои от три ясно очертани върха. Зад източния склон се намира местността Джибите. По североизточния склон се намира местността Хайдушките къщи - големи скали с входове високи до два метра. На запад от тях е Дългата поляна, над нея е Липалъка, а долу в ниското започва Дряновата река, която води началото си от чешмата Пчела. В миналото малко по-нагоре имаше малка чешма, правена през 1941 год. от военно поделение и се наричаше Войнишката чешма. Средният по разположение връх се нарича Сокера, на него има триангулачен знак. Наименованието му има турски произход в смисъл на скрито място (от “сок” - вкарвам и “ер” - място). А долу на юг в ниското е Чалъ баир (храсталак, тръни). На северните склонове е Гьонгьормеза (усойно гористо място). В миналото тази местност е била покрита с вековни гори, както и двата Боаза /малкия и големия/ на запад. Третият връх се нарича Калето. Между него и Сокера се намира поляна, която се нарича Играй сбора. Някога на нея е ставал селският сбор. Под Калето от север е Света Неделя - аязмо, сега чешма. Точно от южната страна е манастирът “Успение Богородично” (Света Богородица), а под него в Трапа по западния склон на възвишението Койрука се намират Инжевите извори. По към селото е Андоновия баир.
Слизайки от Бакаджика, се навлиза сред нивите в местността Йовчев гьол, на юг от него е Манда гьол - в миналото биволско калило, а сега чешма с два чучура. Следва Бялата пръст и след нея Червеницата - ниви с червеникава пръст, Чанаджика - ниско място като паничка, заето с ниви и гористата височина Аш тепе. На запад е разположен Тюркменският сърт, който е вододел на реките между Бяло и Черно море. По-близо до селото е Срещната кория, която сега не съществува. Още по-близо към селото, на източния бряг на реката е местността Кайряка с камениста почва, заета от ниви. На юг от Кайряка, от другата страна на шосето е местността Капаклия с едноименна чешма. По-нагоре, по лявото деренце са Даскаловите ниви, а по дясното дере и Терзиевия кайнак и надолу, където се сливат двете реки, е Четалрека (от чатал). Надясно по дерето е Гърбушевият кайнак.
На северозапад от Срещната кория е местността Даръ тарлъса, заета от ниви (даръ-даридара, казълдария-сърдара, тарласъ). Поради това, че почвата там е мочурлива, нивите, разположени в нея ги сеели с даридара (просо) за сено. На североизток е Отула - извор с буйно извираща вода и Бялата вода, местности с най-плодородните ниви в землището на селото. По на север е Текнето (от “текне” - дървено корито) - местност, част от която е заета от ниви, а другата е обрасло с храсти дере. Още по-близо до селото е Могилката. Зад нея се намират Новите лозя, наименование, останало от времето, когато се опитвали да преместят там лозята, но безуспешно, защото били унищожени от филоксера.
След Батакливата река, на северозапад е Енимахленската шума, а на север - Трапа - местност, заета с ниви. Още към селото има дере с голям извор, наречен Станкиното кладенче. Според преданието някога на това място била убита една мома, неизвестно от кого. На изток от Станкиното кладенче, след Автанския път, се намира местността Гаванките, заета изцяло с ниви. На юг от тази местност, на южния бряг на реката е Дичковият кайнак. Реката се нарича Войнишката река. Десният й бряг е по-висок, скалист и обрасъл с габър, лещак, тръне и други храсти и се нарича Боруните /малките и големите/. От Дичковия кайнак точно на юг е реката Кабите. По източния й бряг са разположени Долните и Горните каби. Някога тези местности били покрити с гъста гора, която постепенно е изсечена и превърната в ниви. Още по на юг, близо до разклона за селата Александрово, Първенец и Зорница, е разположена височината Байряка. В миналото тази местност се наричала Голия кайряк, но по време на Освободителната война (1878 г.) на това място руските войски станували и оставили знаме и от тогава останало новото му име. Като се минава по шосето за село Александрово се пресича Караач бунар, местност, която в миналото била покрита с гора, но в последствие изсечена и сега е орна земя. Друга местност близо до селото е Стоянкиното деренце. Намира се на левия бряг на Юртската река зад гробищата. Преданието разказва за една мома от селото Стоянка, която се влюбила в бея на Саранлъ Еникьорския чифлик (Каменец). Тази нейна постъпка предизвикала негодуванието на съселяните й, които решили да я накажат. Двама души от селото я подмамили да тръгне с тях и я убили като заровили близо до мястото на убийството в една дупка, от която селяните копаели бяла пръст за мазане. Когато след няколко дни хора дошли да копаят пръст, случайно изровили тялото на Стоянка. От тогава останало наименованието на местността.
Местността Тарава (срещу селото), от другата страна на реката, обхождаща селото от север (”тарав” в буквален превод значи “от другата страна”).
В землището се намират и местностите със следните наименования: Серюва къшла - в Кабите, Глоджака и Тусун капан - също в Кабите до Дичковия кайнак, Андонов кладенец - в лозята, от него започва Лозянското дере, по-надолу то се нарича Дълбокото дере, Кюмюрлюка - местност на един километър от селото (някога тук се разполагали кюмюрджии да горят дърва за дървени въглища), Диньов гроб, - Пенкови чаламари, до Кюмюрлюка, Димова къшла и Сали Моллова къшла - намират се до Енимахленската шума, сега ниви.
Хидрография (напояване). Село Войника е богато с водни източници, които са в състояние да задоволят всички негови нужди. Още първите заселници били привлечени от изобилната и хубава вода в землището. Главните източници на вода са чешмите, които наброяват около 30. Хубава и полезна традиция на хората от селото е да каптират всеки по-голям и полезен извор. Почти всички чешми имат и корита за поене на добитъка.
Подпочвената вода се намира на не повече от 10-15 метра дълбочина. Въпреки това кладенци се копаят само в селските дворове за напояване на градините. В днешния селски парк се намира Селският кладенец, изкопан в миналото за обществено ползване. Из землището няма кладенци. На много места имаше мочурища, вместо ниви там се оставяха ливади (чаири), по-късно водата им се загуби. Най-важният хидрографски център е Бакаджикът. От него извират много поточета, които се губят под почвата след като излязат от гората, и се появяват отново като извори близо до селото. Тези извори захранват Селската река и Дряновата река, която заобикаляйки селото от север, преди да се влее в Селската река, се нарича Асътма дере (Трескавото дере). В миналото там е имало извор, а до него голямо дряново дърво. Според преданието, всеки, който се измие и пие от водата на извора и върже конец от дрехата си на дървото оздравява.
Други реки, които събират водите си от изворите из землището са: Юртската река - на запад от селото и тече на североизток, Батакливата река - на северозапад от селото и тече на изток, последната по-голяма река е в местността Кабите - на североизток от селото. Всички тези реки се вливат в една река и дават водите си на Средецката река, която се влива в Мандренското езеро.
През 1957 г. са построени два микроязовира, които са зарибени, а водите им се използуват за напояване.
В селото има няколко чешми. Селската чешма е строена през 1931 г., водата й е варовита и не е добра за пиене. Джигровата чешма е строена през 1935 г., намира се в северния край на селото в Джигра махала, от където носи името си. Керемидчийницата или Калилката е строена през 1934 г., намира се в източната страна на селото, водата й е много хубава за пиене, от нея има водопроводи до училището и детската градина. Други чешми са: Дядо Матевата, Дядо Йовчевата, Диню Еневата /по реката над Джигра махала/, Дядо Райковата (на запад) и в двора на бившето ТКЗС /на изток/.
Има доста чешми из землището: Капаклия - намира се на около два километра югозападно от селото. По-нагоре по същото дере е Терзиевата чешма, тя е построена със средства на читалището, които са събирани от коледуване. Манда гьол - намира се в едноименната местност зад Андоновия баир, строена е през 1929 г. Тя е с два чучура. Джибите - намира се зад Бакаджика от южната страна на местността Гидика, строена през 1935 г. Чешмата в местността Св. Неделя е каптаж от аязмо, намира се на около сто метра северно по склона под Калето. Други чешми из землището са: чешмата в Големия боаз, Дядо Калчевата, Стратия Ивановата, Гръцката, Отулската, Петър Димитровата чешма. Дядо Калчевата чешма е построена със средства на ТКЗС, като е каптиран извор, който е открит до олтара на стара църква, на един километър северно от селото, до лозята.
Повечето от чешмите са построени или възстановени със средства на ТКЗС или читалището. С малки изключения водата на всички чешми е хубава за пиене. Количеството на водата в тях зависи от падналите валежи през различните годишни времена. През особено засушливите летни месеци водите в чешмите силно намаляват, но не пресъхват. Селото е водоснабдено през 1974 г. като е взета вода от Манда гьол.
Климат. Трудно е да се даде една пълна характеристика на селото в климатично отношение. Не са правени никакви наблюдения на температурата. Като се има предвид, че селото е на склон, обърнат на запад и отчасти на север и се намира в равнина, която е незащитена от север, можем да кажем това което е характерно за този район, че пролетта идва по-късно, затоплянето става по-бавно и развитието на растителността се забавя. Това пък благоприятствува на овощните градини, за да не ги повреждат късните слани.
Черноморското влияние се чувства значително, най-вече през лятото, когато в късните следобедни часове задухва прохладен вятър. В миналото той се използваше за отвяване на зърното на харманите. През зимата, поради откритото място, духат силни ветрове и по ниските места навява много сняг. Поради близостта на Бакаджика горещият вятър през лятото, който духа от юг, не се чувства в селото така осезателно. Особено прохладно е из северните поли на Бакаджика.
Представа за валежите в района на село Войника се получава от следната таблица, която обхваща валежите за три последователни години, а именно 1958, 1959 и 1960 г.:


Таблица за валежите в района на село Войника

Месец
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Общо за год.
Година литри
1958 66.6 18.5 51.5 82.0 66.3 64.3 50.1 0.51 8.5 47.6 16.5 11.1 483.5
1959 60.6 6.6 29.1 25.5 57.9 68.2 43.8 21.0 37.0 21.6 99.0 26.7 497.0
1960 100.8 77.6 8.9 91.3 42.1 121.6 35.5 46.0 12.1 12.0 46.6 94.6 689.1
Общо за месеца
228.0 102.7 89.5 198.8 166.3 254.1 129.4 67.5 57.6 81.2 162.1 132.4 1669.6


Измерванията са правени от специален дъждомер, поставен в двора на общината и са записвани от Георги Тодоров Мошуков, служител в телеграфопощенската станция в селото. От таблицата се вижда, че средните годишни валежи са около 556.5 мм на кв. метър. За град Ямбол са измерени средногодишни валежи 552 мм на кв.м. Най-малко валежи според тази таблица през посочения период има през м. август и септември, а най-много през м. януари и юни. Разпределени по годишни времена количеството е следното: през зимата падат около 27.7%, през пролетта 27.3%, през лятото 27% и през есента 18% от валежите. Може да се каже, че по сезони валежите са разпределени равномерно. Това обаче не значи, че няма засушаване през лятото и есента. Случва се през някоя година да не вали дъжд през лятото и есента, което се отразява много зле на реколтата. Поройни дъждове валят през летните месеци, придружени с гръмотевици, но не причиняват наводнения, защото терените не са много наклонени, деретата са дълбоки и реките не излизат от коритата си. На Бакаджика няма ерозия защото е добре залесен. Град пада често през месеците юни или юли. През 1965 и 1975 г. градът унищожи реколтата от лозята напълно. Слани понякога падат късно и след първи май.
Снежната покривка се колебае между 10 и 30 см. Мъгли падат, но не се задържат за дълго. Веещите в този район ветрове носят следните названия: Белия вятър - духа от юг и е сух, топъл и през зимата бързо стопява снега; Морския вятър (Бургаския) - духа от изток, влажен и прохладен, появява се лятно време след обяд и влачи след себе си облаци и мъгла, селяните казват: “Разбунтува времето”; Северния вятър (Горния) - духа от север, той е сух, студен и е свързан с първите снеговалежи; Иснеца - духа от северозапад, при него времето се изяснява, той прогонва облаците и през лятото е хладен, а през зимата - студен. С най-висока температура се характеризира периодът от месец юни до средата на месец август.
Растителна покривка и животински свят. Преди стотина години землището на село Войника е било покрито с вековна гора. Местността Кабите е била покрита с гора, Боруните също. Известна е Срещната кория вдясно от шосето за Ямбол между двата моста. В деретата доскоро бяха запазени различни видове големи дървета. Сега гората е запазена само около Бакаджика и то твърде закелевяла. В продължение на много години гората е изсичана и изкоренявана за строителен и отоплителен материал, а земята - разоравана за ниви. Из нивите са останали да растат единични големи дървета (най-вече дъбове и круши). Впоследствие повечето са изкоренени, за да не пречат на механизираната обработка на земята. Някои видове дървета сега са запазени освен около Бакаджика и по деретата. Въпреки, че през последните десетилетия са провеждани зелесителни мероприятия, горските площи не са достатъчни. Горското стопанство е засадило в полите на Бакаджика много акация, бор, тетра и др.
В землището на селото растителността е твърде разнообразна. Срещат се дъб, габър, върба, меше, липа, бряст, дива круша, осен, клен, глог, трънка и др. Местният дървен материал се използва изключително за гориво и отчасти за листников фураж /в някои периоди/. Овощарството е частично развито. Застъпени са джанките, крушите Караманец и Петровка и малко ябълки.
От културните растения добре виреят зърнените храни, царевицата, фасула, лещата и картофите. Добре виреят и някои ценни технически култури като слънчоглед, памук и тютюн. Има сравнително добри условия за виреене на лозята. Най-често срещаните сортове лозя са: унгарка, алжирка, памид, шашла, виненка и хамбургски мискет. Върху добре напояваните речни тераси се отглеждат зеленчуците: домати, пипер, зеле, патладжан, краставици. Добре виреят също дини, пъпеши и др.
В землището на селото могат да се срещнат също диви круши (мека и кокаливка), киселици, дренки, шипки, трънки, лешници, къпини, ягоди, гъби (печурки), лайка, тетра, мащерка, самардала, лапад, коприва и др. Разпространени плевели са: троскот, паламида, повлек (повитица), кадънка (див мак), къклица, магарешки бодил, даръджан, щир и др.
По отношение на животинския свят най-често срещани са заекът и лисицата, а по-рядко се срещат порът, златката, язовецът. Зимно време се появяват вълци, чакали и диви прасета, които идват от към Странджа. От влечугите се срещат: смок, стрелец, пепелянка, усойница, водна змия, гущер, костенурка и таралеж. Птиците: кеклик, яребица, пъдпъдък, гълъб, врабец, чучулига, славей, кукумявка, врана, бухал, ястреб, косари.
Реките някога са изобилствали с риба, но днес е много намаляла. Могат да се уловят кротушка, шаран и раци.
От домашните животни са застъпени почти всички видове. Пчеларството има благоприятни условия за развитие. В миналото са отглеждани най-вече тръвни кошери.